1ויען איוב ויאמר׃
1А Иов в отговор рече:
2אמנם ידעתי כי כן ומה יצדק אנוש עם אל׃
2Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3אם יחפץ לריב עמו לא יעננו אחת מני אלף׃
3Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори [за] едно от хиляда.
4חכם לבב ואמיץ כח מי הקשה אליו וישלם׃
4Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5המעתיק הרים ולא ידעו אשר הפכם באפו׃
5Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6המרגיז ארץ ממקומה ועמודיה יתפלצון׃
6Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.
7האמר לחרס ולא יזרח ובעד כוכבים יחתם׃
7Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8נטה שמים לבדו ודורך על במתי ים׃
8Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9עשה עש כסיל וכימה וחדרי תמן׃
9Той прави [съзвездията] - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.
10עשה גדלות עד אין חקר ונפלאות עד אין מספר׃
10Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11הן יעבר עלי ולא אראה ויחלף ולא אבין לו׃
11Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12הן יחתף מי ישיבנו מי יאמר אליו מה תעשה׃
12Ако грабне [плячка], кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13אלוה לא ישיב אפו תחתו שחחו עזרי רהב׃
13[Ако] Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14אף כי אנכי אעננו אבחרה דברי עמו׃
14Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, [за да разисквам] с Него!
15אשר אם צדקתי לא אענה למשפטי אתחנן׃
15Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.
16אם קראתי ויענני לא אאמין כי יאזין קולי׃
16Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17אשר בשערה ישופני והרבה פצעי חנם׃
17Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18לא יתנני השב רוחי כי ישבעני ממררים׃
18Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19אם לכח אמיץ הנה ואם למשפט מי יועידני׃
19Ако е [дума] за силата на мощните; Ето ме! [би казал Той; ]И ако за съд, [би казал]: Кой ще Ми определи време [да се съдя?]
20אם אצדק פי ירשיעני תם אני ויעקשני׃
20Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21תם אני לא אדע נפשי אמאס חיי׃
21Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22אחת היא על כן אמרתי תם ורשע הוא מכלה׃
22Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23אם שוט ימית פתאם למסת נקים ילעג׃
23Ако бичът [Му] убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24ארץ נתנה ביד רשע פני שפטיה יכסה אם לא אפוא מי הוא׃
24Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, [който прави това?]
25וימי קלו מני רץ ברחו לא ראו טובה׃
25А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26חלפו עם אניות אבה כנשר יטוש עלי אכל׃
26Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27אם אמרי אשכחה שיחי אעזבה פני ואבליגה׃
27Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.
28יגרתי כל עצבתי ידעתי כי לא תנקני׃
28В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29אנכי ארשע למה זה הבל איגע׃
29Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30אם התרחצתי במו שלג והזכותי בבר כפי׃
30Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31אז בשחת תטבלני ותעבוני שלמותי׃
31Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32כי לא איש כמני אעננו נבוא יחדו במשפט׃
32Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33לא יש בינינו מוכיח ישת ידו על שנינו׃
33Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.
34יסר מעלי שבטו ואמתו אל תבעתני׃
34Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35אדברה ולא איראנו כי לא כן אנכי עמדי׃
35Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така [уплашен].