¹לאדם מערכי לב ומיהוה מענה לשון׃

¹Плановете на сърцето [принадлежат] на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

²כל דרכי איש זך בעיניו ותכן רוחות יהוה׃

²Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

³גל אל יהוה מעשיך ויכנו מחשבתיך׃

³Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

⁴כל פעל יהוה למענהו וגם רשע ליום רעה׃

⁴Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

⁵תועבת יהוה כל גבה לב יד ליד לא ינקה׃

⁵Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, [Даже] ръка с ръка [да се съедини, пак] той няма да остане ненаказан.

⁶בחסד ואמת יכפר עון וביראת יהוה סור מרע׃

⁶С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

⁷ברצות יהוה דרכי איש גם אויביו ישלם אתו׃

⁷Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

⁸טוב מעט בצדקה מרב תבואות בלא משפט׃

⁸По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

⁹לב אדם יחשב דרכו ויהוה יכין צעדו׃

⁹Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

¹⁰קסם על שפתי מלך במשפט לא ימעל פיו׃

¹⁰Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

¹¹פלס ומאזני משפט ליהוה מעשהו כל אבני כיס׃

¹¹Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

¹²תועבת מלכים עשות רשע כי בצדקה יכון כסא׃

¹²Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

¹³רצון מלכים שפתי צדק ודבר ישרים יאהב׃

¹³Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

¹⁴חמת מלך מלאכי מות ואיש חכם יכפרנה׃

¹⁴Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

¹⁵באור פני מלך חיים ורצונו כעב מלקוש׃

¹⁵В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

¹⁶קנה חכמה מה טוב מחרוץ וקנות בינה נבחר מכסף׃

¹⁶Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

¹⁷מסלת ישרים סור מרע שמר נפשו נצר דרכו׃

¹⁷Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

¹⁸לפני שבר גאון ולפני כשלון גבה רוח׃

¹⁸Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

¹⁹טוב שפל רוח את עניים מחלק שלל את גאים׃

¹⁹По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

²⁰משכיל על דבר ימצא טוב ובוטח ביהוה אשריו׃

²⁰Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

²¹לחכם לב יקרא נבון ומתק שפתים יסיף לקח׃

²¹Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

²²מקור חיים שכל בעליו ומוסר אולים אולת׃

²²Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

²³לב חכם ישכיל פיהו ועל שפתיו יסיף לקח׃

²³Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

²⁴צוף דבש אמרי נעם מתוק לנפש ומרפא לעצם׃

²⁴Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

²⁵יש דרך ישר לפני איש ואחריתה דרכי מות׃

²⁵Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

²⁶נפש עמל עמלה לו כי אכף עליו פיהו׃

²⁶Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

²⁷איש בליעל כרה רעה ועל שפתיו כאש צרבת׃

²⁷Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

²⁸איש תהפכות ישלח מדון ונרגן מפריד אלוף׃

²⁸Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

²⁹איש חמס יפתה רעהו והוליכו בדרך לא טוב׃

²⁹Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

³⁰עצה עיניו לחשב תהפכות קרץ שפתיו כלה רעה׃

³⁰Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

³¹עטרת תפארת שיבה בדרך צדקה תמצא׃

³¹Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

³²טוב ארך אפים מגבור ומשל ברוחו מלכד עיר׃

³²Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

³³בחיק יוטל את הגורל ומיהוה כל משפטו׃

³³Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.