1בני תורתי אל תשכח ומצותי יצר לבך׃
1Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2כי ארך ימים ושנות חיים ושלום יוסיפו לך׃
2Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3חסד ואמת אל יעזבך קשרם על גרגרותיך כתבם על לוח לבך׃
3Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4ומצא חן ושכל טוב בעיני אלהים ואדם׃
4Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5בטח אל יהוה בכל לבך ואל בינתך אל תשען׃
5Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.
6בכל דרכיך דעהו והוא יישר ארחתיך׃
6Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7אל תהי חכם בעיניך ירא את יהוה וסור מרע׃
7Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8רפאות תהי לשרך ושקוי לעצמותיך׃
8Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.
9כבד את יהוה מהונך ומראשית כל תבואתך׃
9Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10וימלאו אסמיך שבע ותירוש יקביך יפרצו׃
10Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
11מוסר יהוה בני אל תמאס ואל תקץ בתוכחתו׃
11Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12כי את אשר יאהב יהוה יוכיח וכאב את בן ירצה׃
12Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
13אשרי אדם מצא חכמה ואדם יפיק תבונה׃
13Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
14כי טוב סחרה מסחר כסף ומחרוץ תבואתה׃
14Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея [по-скъпа] от чисто злато.
15יקרה היא מפניים וכל חפציך לא ישוו בה׃
15Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
16ארך ימים בימינה בשמאולה עשר וכבוד׃
16Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
17דרכיה דרכי נעם וכל נתיבותיה שלום׃
17Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
18עץ חיים היא למחזיקים בה ותמכיה מאשר׃
18Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
19יהוה בחכמה יסד ארץ כונן שמים בתבונה׃
19С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20בדעתו תהומות נבקעו ושחקים ירעפו טל׃
20Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21בני אל ילזו מעיניך נצר תשיה ומזמה׃
21Сине мой, тия [неща] да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
22ויהיו חיים לנפשך וחן לגרגרתיך׃
22Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23אז תלך לבטח דרכך ורגלך לא תגוף׃
23Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24אם תשכב לא תפחד ושכבת וערבה שנתך׃
24Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25אל תירא מפחד פתאם ומשאת רשעים כי תבא׃
25Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26כי יהוה יהיה בכסלך ושמר רגלך מלכד׃
26Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.
27אל תמנע טוב מבעליו בהיות לאל ידיך לעשות׃
27Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да [им] го направиш.
28אל תאמר לרעיך לך ושוב ומחר אתן ויש אתך׃
28Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си [това, което му се пада].
29אל תחרש על רעך רעה והוא יושב לבטח אתך׃
29Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
30אל תרוב עם אדם חנם אם לא גמלך רעה׃
30Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.
31אל תקנא באיש חמס ואל תבחר בכל דרכיו׃
31Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
32כי תועבת יהוה נלוז ואת ישרים סודו׃
32Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
33מארת יהוה בבית רשע ונוה צדיקים יברך׃
33Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
34אם ללצים הוא יליץ ולעניים יתן חן׃
34Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.
35כבוד חכמים ינחלו וכסילים מרים קלון׃
35Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.