¹הללויה הודו ליהוה כי טוב כי לעולם חסדו׃

¹(По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост [трае] до века.

²מי ימלל גבורות יהוה ישמיע כל תהלתו׃

²Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

³אשרי שמרי משפט עשה צדקה בכל עת׃

³Блажени ония, които пазят правосъдие; [Блажен] оня, който върши правда на всяко време.

⁴זכרני יהוה ברצון עמך פקדני בישועתך׃

⁴Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

⁵לראות בטובת בחיריך לשמח בשמחת גויך להתהלל עם נחלתך׃

⁵За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

⁶חטאנו עם אבותינו העוינו הרשענו׃

⁶Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

⁷אבותינו במצרים לא השכילו נפלאותיך לא זכרו את רב חסדיך וימרו על ים בים סוף׃

⁷Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

⁸ויושיעם למען שמו להודיע את גבורתו׃

⁸При все това [Бог] ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

⁹ויגער בים סוף ויחרב ויוליכם בתהמות כמדבר׃

⁹Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

¹⁰ויושיעם מיד שונא ויגאלם מיד אויב׃

¹⁰И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

¹¹ויכסו מים צריהם אחד מהם לא נותר׃

¹¹Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

¹²ויאמינו בדבריו ישירו תהלתו׃

¹²Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

¹³מהרו שכחו מעשיו לא חכו לעצתו׃

¹³[Но] скоро забравиха делата Му, Не чакаха [изпълнението на] намерението Му,

¹⁴ויתאוו תאוה במדבר וינסו אל בישימון׃

¹⁴Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

¹⁵ויתן להם שאלתם וישלח רזון בנפשם׃

¹⁵И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

¹⁶ויקנאו למשה במחנה לאהרן קדוש יהוה׃

¹⁶Също и на Моисея те завидяха в стана. [И] на Господния светия Аарон.

¹⁷תפתח ארץ ותבלע דתן ותכס על עדת אבירם׃

¹⁷Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

¹⁸ותבער אש בעדתם להבה תלהט רשעים׃

¹⁸И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

¹⁹יעשו עגל בחרב וישתחוו למסכה׃

¹⁹Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

²⁰וימירו את כבודם בתבנית שור אכל עשב׃

²⁰Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

²¹שכחו אל מושיעם עשה גדלות במצרים׃

²¹Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

²²נפלאות בארץ חם נוראות על ים סוף׃

²²Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

²³ויאמר להשמידם לולי משה בחירו עמד בפרץ לפניו להשיב חמתו מהשחית׃

²³Затова Той каза, че ще ги изтреби; [Само че] избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да [ги] погуби.

²⁴וימאסו בארץ חמדה לא האמינו לדברו׃

²⁴Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

²⁵וירגנו באהליהם לא שמעו בקול יהוה׃

²⁵А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

²⁶וישא ידו להם להפיל אותם במדבר׃

²⁶Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

²⁷ולהפיל זרעם בגוים ולזרותם בארצות׃

²⁷И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по [разни] страни,

²⁸ויצמדו לבעל פעור ויאכלו זבחי מתים׃

²⁸Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви [принесени] на мъртви [богове].

²⁹ויכעיסו במעלליהם ותפרץ בם מגפה׃

²⁹И тъй, предизвикаха [Бога] с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

³⁰ויעמד פינחס ויפלל ותעצר המגפה׃

³⁰Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

³¹ותחשב לו לצדקה לדר ודר עד עולם׃

³¹И това му се вмени за правда Из род в род до века.

³²ויקציפו על מי מריבה וירע למשה בעבורם׃

³²Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

³³כי המרו את רוחו ויבטא בשפתיו׃

³³Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та [Моисей] говори несмислено с устните си.

³⁴לא השמידו את העמים אשר אמר יהוה להם׃

³⁴[При това], те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

³⁵ויתערבו בגוים וילמדו מעשיהם׃

³⁵Но се смесиха с [тия] народи, И се научиха на техните дела;

³⁶ויעבדו את עצביהם ויהיו להם למוקש׃

³⁶Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

³⁷ויזבחו את בניהם ואת בנותיהם לשדים׃

³⁷Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

³⁸וישפכו דם נקי דם בניהם ובנותיהם אשר זבחו לעצבי כנען ותחנף הארץ בדמים׃

³⁸И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

³⁹ויטמאו במעשיהם ויזנו במעלליהם׃

³⁹Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

⁴⁰ויחר אף יהוה בעמו ויתעב את נחלתו׃

⁴⁰Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

⁴¹ויתנם ביד גוים וימשלו בהם שנאיהם׃

⁴¹Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

⁴²וילחצום אויביהם ויכנעו תחת ידם׃

⁴²Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

⁴³פעמים רבות יצילם והמה ימרו בעצתם וימכו בעונם׃

⁴³Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, [Затова] се и унижиха поради беззаконието си.

⁴⁴וירא בצר להם בשמעו את רנתם׃

⁴⁴Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

⁴⁵ויזכר להם בריתו וינחם כרב חסדו׃

⁴⁵Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

⁴⁶ויתן אותם לרחמים לפני כל שוביהם׃

⁴⁶Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

⁴⁷הושיענו יהוה אלהינו וקבצנו מן הגוים להדות לשם קדשך להשתבח בתהלתך׃

⁴⁷Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

⁴⁸ברוך יהוה אלהי ישראל מן העולם ועד העולם ואמר כל העם אמן הללו יה׃

⁴⁸Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.