1למנצח לבני קרח משכיל אלהים באזנינו שמענו אבותינו ספרו לנו פעל פעלת בימיהם בימי קדם׃
1(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2אתה ידך גוים הורשת ותטעם תרע לאמים ותשלחם׃
2Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3כי לא בחרבם ירשו ארץ וזרועם לא הושיעה למו כי ימינך וזרועך ואור פניך כי רציתם׃
3Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4אתה הוא מלכי אלהים צוה ישועות יעקב׃
4Ти си Цар мой, Боже; Заповядай [да стават] победи за Якова.
5בך צרינו ננגח בשמך נבוס קמינו׃
5Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6כי לא בקשתי אבטח וחרבי לא תושיעני׃
6Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7כי הושעתנו מצרינו ומשנאינו הבישות׃
7Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8באלהים הללנו כל היום ושמך לעולם נודה סלה׃
8С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
9אף זנחת ותכלימנו ולא תצא בצבאותינו׃
9Но сега Ти си [ни] отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10תשיבנו אחור מני צר ומשנאינו שסו למו׃
10Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11תתננו כצאן מאכל ובגוים זריתנו׃
11Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12תמכר עמך בלא הון ולא רבית במחיריהם׃
12Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
13תשימנו חרפה לשכנינו לעג וקלס לסביבותינו׃
13Правиш ни [за] укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14תשימנו משל בגוים מנוד ראש בל אמים׃
14Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15כל היום כלמתי נגדי ובשת פני כסתני׃
15Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16מקול מחרף ומגדף מפני אויב ומתנקם׃
16Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
17כל זאת באתנו ולא שכחנוך ולא שקרנו בבריתך׃
17Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18לא נסוג אחור לבנו ותט אשרינו מני ארחך׃
18Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19כי דכיתנו במקום תנים ותכס עלינו בצלמות׃
19Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20אם שכחנו שם אלהינו ונפרש כפינו לאל זר׃
20Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21הלא אלהים יחקר זאת כי הוא ידע תעלמות לב׃
21То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
22כי עליך הרגנו כל היום נחשבנו כצאן טבחה׃
22Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
23עורה למה תישן אדני הקיצה אל תזנח לנצח׃
23Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не [ни] отхвърляй за винаги.
24למה פניך תסתיר תשכח ענינו ולחצנו׃
24Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25כי שחה לעפר נפשנו דבקה לארץ בטננו׃
25Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
26קומה עזרתה לנו ופדנו למען חסדך׃
26Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.