¹למנצח לבני קרח מזמור שמעו זאת כל העמים האזינו כל ישבי חלד׃

¹(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

²גם בני אדם גם בני איש יחד עשיר ואביון׃

²И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

³פי ידבר חכמות והגות לבי תבונות׃

³Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни [неща];

⁴אטה למשל אזני אפתח בכנור חידתי׃

⁴Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

⁵למה אירא בימי רע עון עקבי יסובני׃

⁵Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

⁶הבטחים על חילם וברב עשרם יתהללו׃

⁶От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

⁷אח לא פדה יפדה איש לא יתן לאלהים כפרו׃

⁷Ни един [от тях] не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

⁸ויקר פדיון נפשם וחדל לעולם׃

⁸(Защото [толкова] скъп е откупът на душата им, Щото [всеки] трябва да се оставя от това за винаги),

⁹ויחי עוד לנצח לא יראה השחת׃

⁹Та да живее вечно И да не види изтление.

¹⁰כי יראה חכמים ימותו יחד כסיל ובער יאבדו ועזבו לאחרים חילם׃

¹⁰Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво [с тях] погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

¹¹קרבם בתימו לעולם משכנתם לדר ודר קראו בשמותם עלי אדמות׃

¹¹Тайната им мисъл е, [че] домовете им [ще траят] вечно, [И] жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

¹²ואדם ביקר בל ילין נמשל כבהמות נדמו׃

¹²Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

¹³זה דרכם כסל למו ואחריהם בפיהם ירצו סלה׃

¹³Това е пътят на безумните; Но пак [идещите] подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

¹⁴כצאן לשאול שתו מות ירעם וירדו בם ישרים לבקר וצירם לבלות שאול מזבל לו׃

¹⁴Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

¹⁵אך אלהים יפדה נפשי מיד שאול כי יקחני סלה׃

¹⁵Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

¹⁶אל תירא כי יעשר איש כי ירבה כבוד ביתו׃

¹⁶Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

¹⁷כי לא במותו יקח הכל לא ירד אחריו כבודו׃

¹⁷Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на [друг] подир него,

¹⁸כי נפשו בחייו יברך ויודך כי תיטיב לך׃

¹⁸Ако и да е облажавал душата си приживе, И [човеците] да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

¹⁹תבוא עד דור אבותיו עד נצח לא יראו אור׃

¹⁹Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

²⁰אדם ביקר ולא יבין נמשל כבהמות נדמו׃

²⁰Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.