1משכיל לאסף למה אלהים זנחת לנצח יעשן אפך בצאן מרעיתך׃
1(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2זכר עדתך קנית קדם גאלת שבט נחלתך הר ציון זה שכנת בו׃
2Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; [Спомни си и] за хълма Сион, в който си обитавал.
3הרימה פעמיך למשאות נצח כל הרע אויב בקדש׃
3Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, [Към] всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4שאגו צרריך בקרב מועדך שמו אותתם אתות׃
4Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5יודע כמביא למעלה בסבך עץ קרדמות׃
5Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6ועת פתוחיה יחד בכשיל וכילפת יהלמון׃
6И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7שלחו באש מקדשך לארץ חללו משכן שמך׃
7Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти [като го повалиха] на земята.
8אמרו בלבם נינם יחד שרפו כל מועדי אל בארץ׃
8Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9אותתינו לא ראינו אין עוד נביא ולא אתנו ידע עד מה׃
9Знамения [да се извършат] за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога [ще се продължава това].
10עד מתי אלהים יחרף צר ינאץ אויב שמך לנצח׃
10До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11למה תשיב ידך וימינך מקרב חוקך כלה׃
11Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? [Изтегли я] изсред пазухата Си [и] погуби [ги].
12ואלהים מלכי מקדם פעל ישועות בקרב הארץ׃
12А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13אתה פוררת בעזך ים שברת ראשי תנינים על המים׃
13Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14אתה רצצת ראשי לויתן תתננו מאכל לעם לציים׃
14Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15אתה בקעת מעין ונחל אתה הובשת נהרות איתן׃
15Ти си разцепил [канари, за да изтичат] извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
16לך יום אף לך לילה אתה הכינות מאור ושמש׃
16Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17אתה הצבת כל גבולות ארץ קיץ וחרף אתה יצרתם׃
17Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18זכר זאת אויב חרף יהוה ועם נבל נאצו שמך׃
18Помни това, [че] врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19אל תתן לחית נפש תורך חית ענייך אל תשכח לנצח׃
19Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
20הבט לברית כי מלאו מחשכי ארץ נאות חמס׃
20Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21אל ישב דך נכלם עני ואביון יהללו שמך׃
21Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22קומה אלהים ריבה ריבך זכר חרפתך מני נבל כל היום׃
22Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23אל תשכח קול צרריך שאון קמיך עלה תמיד׃
23Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.