1מזמור לאסף אך טוב לישראל אלהים לברי לבב׃
1(По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2ואני כמעט נטוי רגלי כאין שפכה אשרי׃
2А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3כי קנאתי בהוללים שלום רשעים אראה׃
3Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4כי אין חרצבות למותם ובריא אולם׃
4Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5בעמל אנוש אינמו ועם אדם לא ינגעו׃
5Не са в [общите] човешки трудове Нито са измъчвани, като [другите] човеци.
6לכן ענקתמו גאוה יעטף שית חמס למו׃
6Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича [като] дреха.
7יצא מחלב עינמו עברו משכיות לבב׃
7Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8ימיקו וידברו ברע עשק ממרום ידברו׃
8Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,
9שתו בשמים פיהם ולשונם תהלך בארץ׃
9Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10לכן ישיב עמו הלם ומי מלא ימצו למו׃
10Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна [чаша] се изпива от тях.
11ואמרו איכה ידע אל ויש דעה בעליון׃
11И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12הנה אלה רשעים ושלוי עולם השגו חיל׃
12Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13אך ריק זכיתי לבבי וארחץ בנקיון כפי׃
13Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14ואהי נגוע כל היום ותוכחתי לבקרים׃
14Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15אם אמרתי אספרה כמו הנה דור בניך בגדתי׃
15Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16ואחשבה לדעת זאת עמל היא בעיני׃
16И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17עד אבוא אל מקדשי אל אבינה לאחריתם׃
17До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18אך בחלקות תשית למו הפלתם למשואות׃
18Ти наистина си ги турил на плъзгави [места], Тръшнал си ги на разорение.
19איך היו לשמה כרגע ספו תמו מן בלהות׃
19Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20כחלום מהקיץ אדני בעיר צלמם תבזה׃
20Както [се презира] съновидение, когато се събуди [някой, ]Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21כי יתחמץ לבבי וכליותי אשתונן׃
21Но [тогава] моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22ואני בער ולא אדע בהמות הייתי עמך׃
22До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23ואני תמיד עמך אחזת ביד ימיני׃
23Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24בעצתך תנחני ואחר כבוד תקחני׃
24Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш [в] слава.
25מי לי בשמים ועמך לא חפצתי בארץ׃
25Кого имам на небето [освен Тебе?] И на земята не желая [другиго] освен Тебе.
26כלה שארי ולבבי צור לבבי וחלקי אלהים לעולם׃
26Чезне плътта ми и сърцето ми; [Но] Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27כי הנה רחקיך יאבדו הצמתה כל זונה ממך׃
27Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28ואני קרבת אלהים לי טוב שתי באדני יהוה מחסי לספר כל מלאכותיך׃
28Но за мене е добре да се приближа при Бога; [Тебе], Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.