¹Kongen i Tyrus Hiram skikket sendemenn til David med sedertre, og han sendte stenhuggere og tømmermenn til å bygge et hus for ham.

¹Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

²Og David forstod at Herren hadde stadfestet hans kongedømme over Israel; for hans rike var blitt hevet høit for hans folk Israels skyld.

²И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

³David tok ennu flere hustruer i Jerusalem, og han fikk ennu flere sønner og døtre.

³И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

⁴Dette er navnene på de sønner han fikk i Jerusalem: Sammua og Sobab, Natan og Salomo

⁴И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

⁵og Jibhar og Elisua og Elpelet

⁵Евар, Елисуа, Елфалет,

⁶og Nogah og Nefeg og Jafia

⁶Ногах, Нефег, Явия,

⁷og Elisama og Be'eljada og Elifelet.

⁷Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5:6, Елиада.} и Елифалет.

⁸Da filistrene hørte at David var salvet til konge over hele Israel, drog alle filistrene ut for å søke efter David; og da David hørte det, drog han ut imot dem.

⁸А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

⁹Og filistrene kom og spredte sig utover i Refa'im-dalen.

⁹И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

¹⁰Da spurte David Gud: Skal jeg dra ut mot filistrene, og vil du gi dem i min hånd? Og Herren svarte: Dra ut! Så vil jeg gi dem i din hånd.

¹⁰Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

¹¹Så drog de op til Ba'al-Perasim, og der slo David dem, og David sa: Gud har brutt igjennem mine fiender ved min hånd, som vannene bryter igjennem. Derfor blev dette sted kalt Ba'al-Perasim.

¹¹И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

¹²Der lot de efter sig sine guder, og David bød at de skulde brennes op med ild.

¹²И [филистимците] оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

¹³Men filistrene kom igjen og spredte sig utover i dalen.

¹³И филистимците пак нахлуха в долината.

¹⁴Og David spurte atter Gud, og Gud sa til ham: Du skal ikke dra op efter dem; vend dig fra dem og ta en omvei, så du kommer over dem midt for bakatrærne,

¹⁴Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

¹⁵og når du hører lyden av skritt i bakatrærnes topper, da skal du dra ut i striden; for Gud har draget ut foran dig for å slå filistrenes hær.

¹⁵И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

¹⁶David gjorde som Gud hadde befalt ham, og de slo filistrenes hær og forfulgte dem fra Gibeon og like til Geser.

¹⁶И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

¹⁷og Davids navn kom ut i alle landene, og Herren lot frykt for ham komme over alle folkene.

¹⁷И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.