¹Om jeg taler med menneskers og englers tunger, men ikke har kjærlighet, da er jeg en lydende malm eller en klingende bjelle.

¹Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

²Og om jeg eier profetisk gave og kjenner alle hemmeligheter og all kunnskap, og om jeg har all tro, så jeg kan flytte fjell, men ikke har kjærlighet, da er jeg intet.

²И ако имам пророческа [дарба], и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

³Og om jeg gir til føde for fattige alt det jeg eier, og om jeg gir mitt legeme til å brennes, men ikke har kjærlighet, da gagner det mig intet.

³И ако раздам всичкия си имот за прехрана на [сиромасите], и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

⁴Kjærligheten er langmodig, er velvillig; kjærligheten bærer ikke avind, kjærligheten brammer ikke, opblåses ikke,

⁴Любовта дълго търпи [и] е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

⁵den gjør intet usømmelig, søker ikke sitt eget, blir ikke bitter, gjemmer ikke på det onde;

⁵не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

⁶den gleder sig ikke over urettferdighet, men gleder sig ved sannhet;

⁶не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

⁷den utholder alt, tror alt, håper alt, tåler alt.

⁷всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

⁸Kjærligheten faller aldri bort; men hvad enten det er profetiske gaver, da skal de få ende, eller det er tunger, da skal de ophøre, eller det er kunnskap, da skal den få ende.

⁸Любовта никога не отпада; [другите дарби], обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

⁹For vi skjønner stykkevis og taler profetisk stykkevis;

⁹Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

¹⁰men når det fullkomne kommer, da skal det som er stykkevis, få ende.

¹⁰но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

¹¹Da jeg var barn, talte jeg som et barn, tenkte jeg som et barn, dømte jeg som et barn; men da jeg blev mann, la jeg av det barnslige.

¹¹Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

¹²For nu ser vi i et speil, i en gåte; men da skal vi se åsyn til åsyn; nu kjenner jeg stykkevis, men da skal jeg kjenne fullt ut, likesom jeg også fullt ut er kjent.

¹²Защото сега виждаме [нещата] неясно, като в огледало, а тогава [ще ги видим] лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

¹³Men nu blir de stående disse tre, tro, håp, kjærlighet, og størst blandt dem er kjærligheten.

¹³И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.