¹Jeg kunngjør eder, brødre, det evangelium som jeg forkynte eder, som I og tok imot, som I og står fast i,

¹Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

²som I og blir frelst ved dersom I holder fast ved det ord hvormed jeg forkynte eder det, såfremt I ikke forgjeves er kommet til troen.

²чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

³For jeg overgav eder blandt de første ting det som jeg selv mottok, at Kristus døde for våre synder efter skriftene,

³Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

⁴og at han blev begravet,

⁴че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

⁵og at han opstod på den tredje dag efter skriftene,

⁵и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

⁶og at han blev sett av Kefas, derefter av de tolv.

⁶че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

⁷Derefter blev han sett av mere enn fem hundre brødre på én gang - av dem er de fleste ennu i live, men nogen er hensovet.

⁷че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

⁸Derefter blev han sett av Jakob, derefter av alle apostlene.

⁸а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

⁹Men sist av alle blev han og sett av mig som det ufullbårne foster; for jeg er den ringeste av apostlene og er ikke verd å kalles apostel, fordi jeg har forfulgt Guds menighet;

⁹Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

¹⁰men av Guds nåde er jeg det jeg er, og hans nåde mot mig har ikke vært forgjeves, men jeg har arbeidet mere enn de alle, dog ikke jeg, men Guds nåde som er med mig.

¹⁰Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

¹¹Hvad enten det da er jeg eller de andre, så forkynner vi således, og således kom I til troen.

¹¹И тъй, било че аз [се трудих повече], било че, така проповядваме [и те и аз], и вие така сте повярвали.

¹²Men forkynnes det om Kristus at han er opstanden fra de døde, hvorledes kan da nogen iblandt eder si at det ikke er nogen opstandelse av døde?

¹²Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

¹³Men er det ikke nogen opstandelse av døde, da er heller ikke Kristus opstanden;

¹³Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁴men er Kristus ikke opstanden, da er vår forkynnelse intet, da er også eders tro intet;

¹⁴и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

¹⁵da finnes vi og å være falske vidner om Gud, fordi vi har vidnet mot Gud at han har opvakt Kristus, som han dog ikke har opvakt såfremt altså de døde ikke opstår.

¹⁵При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

¹⁶For dersom de døde ikke opstår, da er heller ikke Kristus opstanden;

¹⁶защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁷men er Kristus ikke opstanden, da er eders tro unyttig, da er I ennu i eders synder,

¹⁷и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

¹⁸da er altså også de fortapt som er hensovet i Kristus.

¹⁸Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

¹⁹Har vi bare i dette liv satt vårt håp til Kristus, da er vi de ynkverdigste av alle mennesker.

¹⁹Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

²⁰Men nu er Kristus opstanden fra de døde og er blitt førstegrøden av de hensovede.

²⁰Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

²¹For eftersom døden er kommet ved et menneske, så er og de dødes opstandelse kommet ved et menneske;

²¹Понеже, както чрез човека [дойде] смъртта, така чрез човека [дойде] възкресението на мъртвите.

²²for likesom alle dør i Adam, så skal og alle levendegjøres i Kristus.

²²Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

²³Men hver i sin egen avdeling: Kristus er førstegrøden; derefter skal de som hører Kristus til, levendegjøres ved hans komme;

²³Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

²⁴derefter kommer enden, når han overgir riket til Gud og Faderen, efterat han har tilintetgjort all makt og all myndighet og velde.

²⁴Тогава [ще бъде] краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

²⁵For han skal være konge inntil han får lagt alle sine fiender under sine føtter.

²⁵Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

²⁶Den siste fiende som tilintetgjøres, er døden;

²⁶И смъртта, най-последен враг, [и тя] ще бъде унищожена,

²⁷for han har lagt alt under hans føtter. Men når han sier at alt er ham underlagt, så er det klart at han er undtatt som har underlagt ham alt;

²⁷защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е [вече] покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

²⁸men når alt er ham underlagt, da skal og Sønnen selv underlegge sig ham som la alt under ham, forat Gud skal være alt i alle.

²⁸когато [казвам], ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

²⁹Hvad gjør da de som lar sig døpe for de døde? Dersom de døde i det hele tatt ikke opstår, hvorfor lar de sig da døpe for dem?

²⁹Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

³⁰Hvorfor setter også vi oss hver time i fare?

³⁰Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

³¹Jeg dør hver dag, så sant som jeg kan rose mig av eder, brødre, i Kristus Jesus, vår Herre.

³¹Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

³²Var det på menneskelig vis jeg stred med ville dyr i Efesus, hvad vinning har jeg da av det? Dersom de døde ikke opstår, da la oss ete og drikke, for imorgen dør vi!

³²Ако, по човешки [казано], съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

³³Far ikke vill! Dårlig omgang forderver gode seder.

³³Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

³⁴Våkn op for alvor og synd ikke! for somme har ikke kjennskap til Gud; til skam for eder sier jeg det.

³⁴Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои [от вас] не познават Бога. [Това] казвам, за да ви направя да се засрамите.

³⁵Men en kunde si: Hvorledes opstår de døde? og med hvad slags legeme kommer de frem?

³⁵Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

³⁶Du dåre! det du sår, blir ikke levendegjort uten det dør.

³⁶Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

³⁷Og når du sår, sår du ikke det legeme som skal bli, men et nakent korn, kan hende av hvete eller av noget annet slag;

³⁷И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, [каквото] се случи, пшенично или някое друго;

³⁸men Gud gir det et legeme efter sin vilje, og hvert slags sæd sitt eget legeme.

³⁸но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

³⁹Ikke alt kjøtt er det samme kjøtt, men ett er kjøtt i mennesker, et annet i fe, et annet i fugler, et annet i fisker.

³⁹Всяка плът не е еднаква; но друга е [плътта] на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

⁴⁰Og der er himmelske legemer, og der er jordiske legemer; men én herlighet har de himmelske legemer, en annen de jordiske.

⁴⁰Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

⁴¹Én glans har solen, og en annen månen, og en annen stjernene; for den ene stjerne skiller sig fra den andre i glans.

⁴¹Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

⁴²Så er det og med de dødes opstandelse. Det såes i forgjengelighet; det opstår i uforgjengelighet;

⁴²Така е и възкресението на мъртвите. [Тялото] се сее в тление, възкръсва в нетление;

⁴³det såes i vanære, det opstår i herlighet; det såes i skrøpelighet, det opstår i kraft;

⁴³сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

⁴⁴der såes et naturlig legeme, der opstår et åndelig legeme. Så visst som det gis et naturlig legeme, gis det og et åndelig legeme.

⁴⁴сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно [тяло].

⁴⁵Således er det og skrevet: Det første menneske, Adam, blev til en levende sjel; den siste Adam er blitt til en levendegjørende ånd.

⁴⁵Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам [стана] животворящ дух.

⁴⁶Men det åndelige er ikke det første, men det naturlige, derefter det åndelige.

⁴⁶Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

⁴⁷Det første menneske var av jorden, jordisk; det annet menneske er av himmelen.

⁴⁷Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

⁴⁸Sådan som den jordiske var, så er og de jordiske, og sådan som den himmelske er, så skal og de himmelske være,

⁴⁸Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

⁴⁹og likesom vi har båret den jordiskes billede, så skal vi og bære den himmelskes billede.

⁴⁹И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

⁵⁰Men dette sier jeg, brødre, at kjød og blod kan ikke arve Guds rike, heller ikke arver forgjengelighet uforgjengelighet.

⁵⁰А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

⁵¹Se, jeg sier eder en hemmelighet: Vi skal ikke alle hensove, men vi skal alle forvandles,

⁵¹Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

⁵²i et nu, i et øieblikk, ved den siste basun. For basunen skal lyde, og de døde skal opstå uforgjengelige, og vi skal forvandles.

⁵²в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

⁵³For dette forgjengelige skal bli iklædd uforgjengelighet, og dette dødelige bli iklædd udødelighet.

⁵³Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

⁵⁴Og når dette forgjengelige er iklædd uforgjengelighet, og dette dødelige er iklædd udødelighet, da opfylles det ord som er skrevet: Døden er opslukt til seier.

⁵⁴А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

⁵⁵Død, hvor er din brodd? Død, hvor er din seier?

⁵⁵О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

⁵⁶Men dødens brodd er synden, og syndens kraft er loven;

⁵⁶Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

⁵⁷men Gud være takk, som gir oss seier ved vår Herre Jesus Kristus!

⁵⁷но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

⁵⁸Derfor, mine elskede brødre, vær faste, urokkelige, alltid rike i Herrens gjerning, da I vet at eders arbeide ikke er unyttig i Herren!

⁵⁸Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.