¹Således akte I oss som Kristi tjenere og husholdere over Guds hemmeligheter!

¹Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

²For øvrig kreves det av husholdere at de må finnes tro.

²При туй, което тук се изисква от настойниците е, [всеки] да се намери верен.

³Men for mig har det lite å si å dømmes av eder eller av en menneskelig domstol; ja, jeg dømmer mig ikke engang selv;

³А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки [съд;] даже аз не съдя сам себе си.

⁴for vel vet jeg intet med mig selv, men dermed er jeg ikke rettferdiggjort; men den som dømmer mig, er Herren.

⁴Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

⁵Døm derfor ikke noget før tiden, før Herren kommer, han som også skal føre frem for lyset det som har vært skjult i mørket, og åpenbare hjertenes råd; og da skal enhver få sin ros av Gud.

⁵Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи [подобаващата] нему похвала от Бога.

⁶Dette, brødre, har jeg overført på mig selv og Apollos for eders skyld, forat I ved oss må lære ikke å gå ut over det som skrevet er, forat ingen av eder skal bli opblåst, for den ene mot den andre.

⁶И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не [престъпвате] границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

⁷For hvem gir vel dig fortrin? Og hvad har du, som du ikke har fått? Men om du nu har fått noget, hvorfor roser du dig da som om du ikke hadde fått det?

⁷Защото, кой те прави да се отличаваш [от другиго?] И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

⁸I er alt blitt mette; I er alt blitt rike; uten oss er I blitt herrer! Ja, gid I var blitt herrer, så vi kunde herske sammen med eder!

⁸Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате [и то] без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

⁹For mig tykkes at Gud har vist oss apostler frem som de ringeste, som dødsdømte; for et skuespill er vi blitt for verden, både for engler og for mennesker.

⁹защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

¹⁰Vi er dårer for Kristi skyld, men I er kloke i Kristus; vi er skrøpelige, men I er sterke; I er hedret, men vi er æreløse.

¹⁰ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

¹¹Like til denne stund er vi både hungrige og tørste og nakne og mishandlet og hjemløse og mødige,

¹¹Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

¹²idet vi arbeider med våre egne hender; vi blir utskjelt - og vi velsigner; vi blir forfulgt - og vi tåler det;

¹²трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

¹³Vi blir spottet - og vi formaner; vi er blitt som utskudd i verden, en vemmelse for alle, inntil nu.

¹³като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

¹⁴Jeg skriver ikke dette for å vanære eder, men for å påminne eder som mine elskede barn.

¹⁴Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

¹⁵For om I og har ti tusen læremestere i Kristus, så har I dog ikke mange fedre; for jeg har avlet eder i Kristus Jesus ved evangeliet.

¹⁵Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

¹⁶Jeg formaner eder derfor: Bli mine efterfølgere!

¹⁶Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

¹⁷Derfor har jeg sendt Timoteus til eder, han som er mitt elskede og trofaste barn i Herren, forat han skal minne eder om mine veier i Kristus, således som jeg lærer overalt i hver menighet.

¹⁷По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива [пътища], каквито получавам навсякъде във всяка църква.

¹⁸Men somme er blitt opblåst, i den tanke at jeg ikke skulde komme til eder;

¹⁸Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

¹⁹men jeg kommer snart til eder, om Herren vil, og får da lære å kjenne ikke ordene, men kraften hos dem som er opblåst;

¹⁹Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

²⁰for Guds rike består ikke i ord, men i kraft.

²⁰Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

²¹Hvad vil I? skal jeg komme til eder med ris, eller med kjærlighet og saktmodighets ånd?

²¹Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?