¹Men vedkommende det som I skrev om, da er det godt for et menneske ikke å røre en kvinne;

¹А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

²men for hors skyld skal hver mann ha sin egen hustru, og hver kvinne sin egen mann.

²Но, за [да се избягват] блудодеянията, нека всеки [мъж] има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

³Mannen gjøre sin skyldighet mot hustruen, og likeså hustruen mot mannen;

³Мъжът нека има с жената дължимото [към нея] сношение; подобно и жената с мъжа.

⁴hustruen råder ikke over sitt eget legeme, men mannen; likeså råder heller ikke mannen over sitt eget legeme, men hustruen.

⁴Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

⁵Hold eder ikke fra hverandre uten efter samråd, for en tid, for å leve i bønn, og kom så sammen igjen, forat ikke Satan skal friste eder, fordi I ikke makter å være avholdende!

⁵Не лишавайте един друг от [съпружеско сношение], освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

⁶Dette sier jeg som tillatelse, ikke som påbud;

⁶Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

⁷jeg ønsker at alle mennesker var som jeg; men hver har sin egen nådegave av Gud, den ene så, den andre så.

⁷Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

⁸Til de ugifte og til enkene sier jeg: Det er godt for dem om de vedblir å være som jeg;

⁸А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

⁹men kan de ikke være avholdende, da la dem gifte sig! for det er bedre å gifte sig enn å lide brynde.

⁹Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

¹⁰De gifte byder jeg, dog ikke jeg, men Herren, at en hustru ikke skal skille sig fra sin mann;

¹⁰А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

¹¹men er hun skilt fra ham, da vedbli hun å være ugift eller forlike sig med sin mann - og at en mann ikke skal skille sig fra sin hustru.

¹¹(но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

¹²Til de andre sier jeg, ikke Herren: Dersom en bror har en vantro hustru, og hun samtykker i å bo hos ham, da skille han sig ikke fra henne!

¹²А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

¹³og om en hustru har en vantro mann, og denne samtykker i å bo hos henne, da skille hun sig ikke fra sin mann!

¹³И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

¹⁴For den vantro mann er helliget ved sin hustru, og den vantro hustru er helliget ved broren; ellers var jo eders barn urene, men nu er de hellige.

¹⁴Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, [своя мъж;] инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

¹⁵Men dersom den vantro skiller sig, da får han så gjøre; broren eller søsteren er ikke trælbundet i slike ting, men Gud har kalt oss til fred.

¹⁵Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива [случаи] братът или сестрата не са поробени [на брачния закон]. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

¹⁶For hvad vet du, hustru, om du kan frelse din mann? eller hvad vet du, mann, om du kan frelse din hustru?

¹⁶Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

¹⁷Dog vandre hver således som Herren har gitt ham, som Gud har kalt ham! Og således foreskriver jeg i alle menigheter.

¹⁷Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил [сили], и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

¹⁸En blev kalt som omskåret, han dra ikke forhud over; en er blitt kalt som uomskåret, han la sig ikke omskjære!

¹⁸Обрязан ли е бил призован някой [във вярата], да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

¹⁹Det kommer ikke an på omskjærelse, og det kommer ikke an på forhud, men på å holde Guds bud.

¹⁹Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но [важното е] пазенето на Божиите заповеди.

²⁰Hver bli i det kall han blev kalt i!

²⁰Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован [във вярата].

²¹Blev du kalt som træl, da gjør dig ingen sorg av det; men kan du også bli fri, så gjør heller bruk derav!

²¹[В положение на] роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай [случая]);

²²For den træl som er kalt i Herren, er Herrens frigitte; likeså er også den frie som er kalt, Kristi træl.

²²защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

²³I er dyrt kjøpt; bli ikke menneskers træler!

²³С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

²⁴I den stand enhver blev kalt i, brødre, i den bli han hos Gud!

²⁴Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

²⁵Om jomfruene har jeg ikke noget bud av Herren, men jeg sier min mening som en som har fått miskunn av Herren til å være troverdig.

²⁵Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

²⁶Jeg mener da dette at det for den nærværende nøds skyld er godt for et menneske å leve således.

²⁶И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

²⁷Er du bundet til en kvinne, da søk ikke å bli løst fra henne; er du ikke bundet til en kvinne, da søk ikke en kvinne!

²⁷Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

²⁸Men om du også gifter dig, synder du ikke, og om jomfruen gifter sig, synder hun ikke; men de som det gjør, vil få trengsel for sitt kjød, jeg derimot vil spare eder.

²⁸Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

²⁹Men dette sier jeg, brødre: Tiden er kort, så at herefter de som har hustruer, skal være som de som ingen har,

²⁹Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

³⁰og de som gråter, som de som ikke gråter, og de som gleder sig, som de som ikke gleder sig, og de som kjøper, som de som ikke eier noget,

³⁰и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че [нищо] не притежават;

³¹og de som bruker verden, som de som ikke bruker den; for denne verdens skikkelse forgår.

³¹и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

³²Jeg vil gjerne at I skal være fri for omsorg. Den ugifte har omsorg for det som hører Herren til, hvorledes han kan tekkes Herren;

³²А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

³³men den gifte har omsorg for det som hører verden til, hvorledes han kan tekkes sin hustru.

³³а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

³⁴Og det er forskjell på hustruen og jomfruen; den ugifte kvinne har omsorg for det som hører Herren til, at hun kan være hellig både på legeme og ånd; men den gifte kvinne har omsorg for det som hører verden til, hvorledes hun kan tekkes sin mann.

³⁴Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

³⁵Dette sier jeg til eders eget gagn, ikke for å sette en snare for eder, men for å fremme det som sømmer sig: å henge fast ved Herren.

³⁵И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

³⁶Men dersom nogen mener at han gjør urett mot sin ugifte datter om hun er over ungdomsalderen, og det må så være, han gjøre det han vil; han synder ikke; la dem gifte sig!

³⁶Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към [дъщеря] си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

³⁷Men den som står fast i sitt hjerte og ikke har noget som tvinger ham, men har frihet til å følge sin egen vilje og har satt sig dette fore i sitt hjerte at han vil holde sin datter ugift, han gjør vel.

³⁷Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт [да изпълни] волята си, и е решил в сърцето си да държи [дъщеря] си девицата [неомъжена], ще направи добре.

³⁸Så gjør da den vel som bortgifter, og den gjør bedre som ikke bortgifter.

³⁸Така щото, който омъжи [дъщеря] си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

³⁹En hustru er bundet så lenge hennes mann lever; men når hennes mann er hensovet, da har hun frihet til å gifte sig med hvem hun vil, bare det skjer i Herren.

³⁹Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

⁴⁰Men lykkeligere er hun om hun blir som hun er, efter min mening; men jeg tror også å ha Guds Ånd.

⁴⁰Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.