¹Men vedkommende avgudsofferne, da vet vi at vi alle har kunnskap. Kunnskapen opblåser, men kjærligheten opbygger;

¹А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание [да разрешим въпроса!] Но знанието възгордява, а любовта назидава.

²om nogen tykkes sig å kjenne noget, han har aldri kjent noget således som en bør kjenne det;

²Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.

³men om nogen elsker Gud, han er kjent av ham.

³Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.

⁴Hvad nu det vedkommer å ete av avguds-offerne, da vet vi at ingen avgud i verden er til, og at det er ingen Gud uten én.

⁴Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв [бог, изобразен от] идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.

⁵For om det også er såkalte guder, enten i himmelen eller på jorden - som det jo er mange guder og mange herrer -

⁵Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),

⁶så er det dog for oss bare én Gud, Faderen, av hvem alt er, og vi til ham, og én Herre, Jesus Kristus, ved hvem alt er, og vi ved ham.

⁶но за нас има [само] един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

⁷Dog, den kunnskap er ikke hos alle; men somme gjør sig ennu samvittighet for avgudens skyld og eter det derfor som avguds-offer, og deres samvittighet, som er skrøpelig, blir uren.

⁷Но [това] знание го няма у всички; и някои, като и до сега имат съзнание за идолите, ядат [месото] като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява.

⁸Men mat gir oss jo ikke verd for Gud; hverken vinner vi noget om vi eter, eller taper noget om vi ikke eter.

⁸А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.

⁹Men se til at ikke denne eders frihet blir til anstøt for de skrøpelige!

⁹Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.

¹⁰For dersom nogen ser dig som har kunnskap, sitte til bords i avgudshuset, vil da ikke samvittigheten hos ham som er skrøpelig, få dristighet til å ete avgudsofferet?

¹⁰Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?

¹¹da går jo den skrøpelige fortapt for din kunnskaps skyld, den bror for hvem Kristus er død!

¹¹И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос.

¹²Men når I således synder mot eders brødre og sårer deres skrøpelige samvittighet, da synder I mot Kristus.

¹²А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа,

¹³Derfor, om mat volder min bror anstøt, da vil jeg aldri i evighet ete kjøtt, for ikke å volde min bror anstøt.

¹³Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си.