¹For selv vet I, brødre, om den inngang vi fikk hos eder, at den ikke er blitt uten frukt;

¹Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

²men enda vi forut hadde lidt og var blitt mishandlet i Filippi, som I vet, fikk vi dog frimodighet i vår Gud til å tale Guds evangelium til eder under megen strid.

²но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

³For vår forkynnelse kommer ikke av villfarelse eller av urenhet eller med svik;

³Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто [подбуждение], нито е било с лукавщина;

⁴men likesom vi av Gud er aktet verdige til at evangeliet blev oss betrodd, således taler vi, ikke som de som vil tekkes mennesker, men Gud, som prøver våre hjerter.

⁴но както сме били одобрени от Бога да ни се повери [делото на] благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

⁵For hverken kom vi nogensinne med smigrende ord, som I vet, eller med skalkeskjul for havesyke, Gud er vårt vidne,

⁵Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

⁶heller ikke søkte vi ære av mennesker, hverken av eder eller av andre, enda vi hadde kunnet kreve ære som Kristi apostler;

⁶нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

⁷men vi var milde iblandt eder: likesom en mor varmer sine barn ved sitt bryst,

⁷но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

⁸således vilde vi gjerne i inderlig kjærlighet til eder gi eder ikke bare Guds evangelium, men og vårt eget liv, fordi I var blitt oss kjære.

⁸Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

⁹I minnes jo, brødre, vårt strev og vår møie: under arbeid natt og dag, for ikke å falle nogen av eder til byrde, forkynte vi Guds evangelium for eder.

⁹Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

¹⁰I er vidner, og Gud med, hvor hellig og rettferdig og ulastelig vi ferdedes iblandt eder, I troende,

¹⁰Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

¹¹likesom I vet hvorledes vi formante hver og en av eder, som en far sine barn, og la eder på hjerte

¹¹като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

¹²og bad eder inderlig å vandre verdig for Gud, som har kalt eder til sitt rike og sin herlighet.

¹²и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

¹³Og derfor takker også vi Gud uavlatelig for at da I fikk det Guds ord vi forkynte, tok I imot det, ikke som et menneske-ord, men, som det i sannhet er, som et Guds ord, som og viser sig virksomt i eder som tror.

¹³И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте [го], не [като] човешко слово, а [като] Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

¹⁴For I, brødre, er blitt efterfølgere av de Guds menigheter som er i Kristus Jesus i Judea, idet og I har lidt det samme av eders egne landsmenn som de har lidt av jødene,

¹⁴Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

¹⁵som og slo den Herre Jesus og profetene ihjel og forfulgte oss og ikke tekkes Gud og står alle mennesker imot,

¹⁵които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

¹⁶idet de hindrer oss fra å tale til hedningene, så de kan bli frelst, forat de alltid må fylle sine synders mål. Dog, vreden har endelig nådd dem!

¹⁶като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят [мярката на] греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

¹⁷Men da vi, brødre, hadde vært skilt fra eder en kort stund, med vårt åsyn, ikke med hjertet, gjorde vi oss i vår store lengsel så meget mere umak for å få se eders åsyn,

¹⁷А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за [телесно] присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

¹⁸fordi vi gjerne vilde komme til eder - jeg, Paulus, både én gang og to ganger - men Satan hindret oss.

¹⁸Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

¹⁹For hvem er vel vårt håp eller vår glede eller vår hederskrans? er ikke også I det for vår Herre Jesu åsyn ved hans komme?

¹⁹Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

²⁰I er jo vår ære og vår glede.

²⁰Защото вие сте наша слава и радост.