¹Derfor, da vi ikke lenger kunde holde det ut, fant vi det best å bli alene tilbake i Aten,

¹Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;

²og vi sendte Timoteus, vår bror og Guds tjener i Kristi evangelium, for å styrke eder og formane eder om eders tro,

²и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

³at ikke nogen måtte bli vaklende i disse trengsler. I vet jo selv at vi er satt til det;

³та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

⁴for da vi var hos eder, sa vi eder også forut at vi vilde komme til å lide trengsel, som det også gikk, og som I vet.

⁴Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

⁵Derfor sendte jeg da også bud, da jeg ikke lenger kunde holde det ut, for å få vite om eders tro, om fristeren skulde ha fristet eder og vårt arbeide skulde bli forgjeves

⁵И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

⁶Men nu, da Timoteus er kommet til oss fra eder og har båret oss godt budskap om eders tro og kjærlighet, og om at I alltid har oss i vennlig minne og lenges efter å se oss, likesom vi lenges efter eder,

⁶А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

⁷så blev vi da, brødre, trøstet over eder i all vår nød og trengsel, ved eders tro.

⁷тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

⁸For nu lever vi, såfremt I står fast i Herren.

⁸понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

⁹For hvad takk kan vi gi Gud til vederlag for eder, for all den glede som vi har over eder for vår Guds åsyn,

⁹Защото как можем [достатъчно] да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

¹⁰idet vi natt og dag inderlig beder om å få se eders åsyn og bøte på det som ennu fattes i eders tro?

¹⁰Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

¹¹Men han, vår Gud og Fader, og vår Herre Jesus styre vår vei til eder!

¹¹А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.

¹²Og eder gi Herren rikdom og overflod av kjærlighet til hverandre og til alle, likesom vi har den til eder,

¹²И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние [преизобилваме] към вас,

¹³forat han kan styrke eders hjerter, så de blir ulastelige i hellighet for vår Guds og Faders åsyn, når vår Herre Jesus kommer med alle sine hellige!

¹³за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.