¹Men jeg, Paulus, formaner eder ved Kristi saktmodighet og mildhet, jeg som for eders øine er ydmyk iblandt eder, men fraværende er djerv mot eder;

¹И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

²men jeg ber om at når jeg nu kommer, må jeg slippe for å være djerv med den frimodighet hvormed jeg akter å gå dristig frem mot somme folk som akter oss for slike som vandrer på kjødelig vis.

²моля ви се, когато съм при вас [да се] не [принудя] да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

³For om vi enn vandrer i kjødet, så strider vi dog ikke på kjødelig vis;

³Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

⁴for våre stridsvåben er ikke kjødelige, men mektige for Gud til å omstyrte festnings-verker,

⁴Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

⁵idet vi omstyrter tankebygninger og enhver høide som reiser sig mot kunnskapen om Gud, og tar enhver tanke til fange under lydigheten mot Kristus,

⁵Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

⁶og er rede til å straffe all ulydighet, når først eders lydighet er blitt fullkommen.

⁶И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

⁷I ser bare på det utvortes! Om nogen er viss med sig selv at han hører Kristus til, han dømme atter hos sig selv at likesom han hører Kristus til, således og vi.

⁷Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме [Христови].

⁸For om jeg enn vil rose mig noget mere av vår makt, som Herren har gitt oss til å opbygge eder og ikke til å nedbryte, så vil jeg ikke bli til skamme,

⁸Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

⁹forat jeg ikke skal synes likesom å ville skremme eder med mine brev.

⁹[Обаче] нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

¹⁰For brevene, sier de, er myndige og djerve; men det legemlige nærvær er skrøpelig, og hans tale aktes for intet.

¹⁰Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

¹¹Den som taler så, han må tenke sig det at slik som vi fraværende er i ord i våre brev, slik er vi og nærværende i gjerning.

¹¹Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива [сме] и на дело, когато сме при вас.

¹²For vi tør ikke regne oss iblandt eller ligne oss med visse folk som gir sig selv skussmål; men når disse måler sig med sig selv og ligner sig med sig selv, så mangler de forstand;

¹²Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

¹³vi derimot vil ikke rose oss over all måte, men efter målet av det område Gud har tildelt oss som mål: at vi skulde nå frem like til eder.

¹³А ние няма да се похвалим [с това, което] е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

¹⁴For vi strekker oss ikke ut over vårt mål, som om vi ikke var nådd frem til eder - vi er jo kommet like til eder med Kristi evangelium -

¹⁴Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

¹⁵idet vi ikke roser oss over all måte, av andres arbeide, men har det håp at eders tro vil vokse, og vi således bli overvettes store iblandt eder efter vårt mål,

¹⁵И не се хвалим [с това, което е] вън от мярката ни, [то ест], с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област [за работа] между вас, и то премного,

¹⁶så vi kan føre evangeliet frem til de land som ligger på hin side av eder, og ikke innenfor andres område rose oss av det som alt er virket.

¹⁶така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

¹⁷Men den som roser sig, rose sig i Herren!

¹⁷А който се хвали, с Господа да се хвали.

¹⁸for ikke den som gir sig selv skussmål, holder prøve, men den som Herren gir skussmål.

¹⁸Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.