¹Gid I vilde tåle litt dårskap av mig! Dog, I skal tåle mig.

¹Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,

²For jeg er nidkjær for eder med Guds nidkjærhet; jeg trolovet eder jo med én mann, for å fremstille en ren jomfru for Kristus;

²защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя [като] чиста девица на Христа.

³men jeg frykter for at likesom slangen dåret Eva med sin list, således skal også eders tanker forderves og vendes bort fra den enfoldige troskap mot Kristus.

³Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви [и отпадне] от простотата и чистотата, която [дължите] на Христа.

⁴For om det kommer en til eder og forkynner en annen Jesus, som vi ikke har forkynt, eller I får en annen ånd, som I ikke før har fått, eller et annet evangelium, som I ikke før har mottatt, da vil I gjerne tåle det!

⁴Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или [ако] получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно [го] търпите.

⁵For jeg mener at jeg ikke i noget stykke står tilbake for de såre store apostler;

⁵Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!

⁶men er jeg enn ulærd i tale, så er jeg det dog ikke i kunnskap; tvert imot har vi alltid lagt den for dagen for eder i alle stykker.

⁶А пък, ако и да [съм] в говоренето прост, в знанието не [съм;] дори ние по всякакъв начин сме ви показали [това] във всичко.

⁷Eller gjorde jeg synd da jeg ydmyket mig selv forat I skulde ophøies, idet jeg uten vederlag forkynte eder Guds evangelium?

⁷Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

⁸Andre menigheter skattla jeg, idet jeg tok lønn av dem for å tjene eder, og da jeg var hos eder og kom i trang, falt jeg ikke nogen til byrde;

⁸Други църкви обрах, като вземах заплата [от тях], за да служа на вас;

⁹for det jeg manglet, det utfylte brødrene som kom fra Makedonia, og i alle måter har jeg holdt mig og vil holde mig fra å falle eder til byrde.

⁹а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.

¹⁰Så sant Kristi sannhet er i mig: Denne ros skal ikke frarøves mig i Akaias bygder!

¹⁰Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.

¹¹Hvorfor? fordi jeg ikke elsker eder? Det vet Gud!

¹¹Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

¹²men det jeg gjør, vil jeg og herefter gjøre for å avskjære dem leiligheten som søker en leilighet, forat de skal finnes like med oss i det som de roser sig av.

¹²А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина [против мене], та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

¹³For disse er falske apostler, svikefulle arbeidere, som skaper sig om til apostler for Kristus.

¹³Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

¹⁴Og det er intet under; for Satan selv skaper sig om til en lysets engel;

¹⁴И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;

¹⁵derfor er det ikke noget stort om og hans tjenere skaper sig om til rettferdighets tjenere; men deres ende skal være efter deres gjerninger.

¹⁵тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

¹⁶Atter sier jeg: Ingen akte mig for en dåre! men selv om så er, da ta imot mig, om enn som en dåre, forat også jeg kan få rose mig litt!

¹⁶Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

¹⁷Det jeg her taler, det taler jeg ikke efter Herrens vilje, men som i dårskap, idet jeg roser mig så tillitsfullt.

¹⁷(Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая [моя] увереност на хваленето.

¹⁸Eftersom mange roser sig på kjødelig vis, vil jeg og rose mig.

¹⁸Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

¹⁹For I tåler jo gjerne dårene, I som er så kloke;

¹⁹Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

²⁰I tåler det jo om nogen gjør eder til træler, om nogen opeter eder, om nogen fanger eder, om nogen ophøier sig over eder, om nogen slår eder i ansiktet!

²⁰понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

²¹Med skam sier jeg det, fordi vi har vært svake; men det som nogen gjør sig stor av - jeg taler i dårskap - det gjør også jeg mig stor av.

²¹За [свое] унижение [го] казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой [да се хвали], (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

²²Er de hebreere? Jeg og. Er de israelitter? Jeg og. Er de Abrahams ætt? Jeg og.

²²Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

²³Er de Kristi tjenere? Jeg taler i vanvidd: Jeg er det mere; jeg har arbeidet mere, fått flere slag, vært flere ganger i fengsel, ofte i dødsfare.

²³служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: [бил съм] в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

²⁴Av jødene har jeg fem ganger fått firti slag på ett nær;

²⁴Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет [удара] без един;

²⁵tre ganger blev jeg hudstrøket, én gang stenet, tre ganger led jeg skibbrudd, et døgn har jeg vært i dypet.

²⁵три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

²⁶Ofte har jeg vært på reiser, i farer i elver, i farer blandt røvere, i farer fra mitt folk, i farer fra hedninger, i farer i by, i farer i ørken, i farer på hav, i farer blandt falske brødre,

²⁶Много пъти [съм бил] и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

²⁷i strev og møie, ofte i nattevåk, i hunger og tørst, ofte i faste, i kulde og nakenhet.

²⁷в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

²⁸Foruten alt annet har jeg ennu det daglige overløp, omsorgen for alle menighetene.

²⁸и, освен [другите] неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

²⁹Hvem er skrøpelig uten at og jeg blir skrøpelig? hvem voldes anstøt uten at det brenner i mig?

²⁹Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

³⁰Må jeg endelig rose mig, da vil jeg rose mig av det som hører min skrøpelighet til.

³⁰Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

³¹Gud og vår Herre Jesu Kristi Fader, han som er velsignet i evighet, vet at jeg ikke lyver!

³¹Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

³²I Damaskus holdt kong Aretas' landshøvding vakt om damaskenernes by for å gripe mig,

³²(В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;

³³og gjennem en glugge på muren blev jeg firt ned i en kurv og slapp bort av hans hender.

³³и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете [му]).