¹Men også for min egen skyld foresatte jeg mig at jeg ikke atter vilde komme til eder med sorg.

¹Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

²For hvis jeg gjør eder sorg, hvem er det da som gjør mig glad, uten den som jeg gjør sorg?

²Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

³Og just i det øiemed skrev jeg, forat jeg ikke, når jeg kom, skulde få sorg av dem som jeg burde ha glede av, idet jeg har den tillit til eder alle at min glede er eders alles glede.

³И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е [радост] на всички ви.

⁴For med megen trengsel og angst i hjertet skrev jeg til eder under mange tårer, ikke for å gjøre eder sorg, men forat I skulde kjenne den kjærlighet som jeg særlig har til eder.

⁴Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

⁵Men er det nogen som har voldt sorg, da er det ikke mig han har voldt sorg, men delvis - at jeg ikke skal være for hård - eder alle.

⁵Но ако някой [ме] е наскърбил, не е наскърбил [само] мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

⁶Det er nok for ham med den straff han har fått av de fleste,

⁶За такъв един доста е наказанието, което му е било [наложено] от повечето [от вас;]

⁷så at I derimot heller skal tilgi og trøste ham, forat han ikke skal gå til grunne i ennu større sorg.

⁷така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

⁸Derfor ber jeg eder å la kjærlighet råde mot ham.

⁸Затова ви моля да го уверите в любовта [си] към него.

⁹For derfor var det også jeg skrev, for å få vite om I holder prøve, om I er lydige i alt.

⁹Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

¹⁰Men den som I tilgir noget, ham tilgir og jeg; for det jeg har tilgitt - om jeg har hatt noget å tilgi - det har jeg gjort for eders skyld, for Kristi åsyn, forat vi ikke skal dåres av Satan;

¹⁰А комуто вие прощавате нещо, [прощавам] и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

¹¹for ikke er vi uvitende om hans tanker.

¹¹да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

¹²Da jeg kom til Troas for Kristi evangeliums skyld, og en dør var mig oplatt i Herren, hadde jeg ingen ro i min ånd, fordi jeg ikke fant Titus, min bror,

¹²А когато дойдох в Троада да [проповядвам] Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното [дело],

¹³men jeg sa farvel til dem og drog videre til Makedonia.

¹³духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

¹⁴Men Gud være takk, som alltid lar oss vinne seier i Kristus og ved oss åpenbarer sin kunnskaps duft på hvert sted!

¹⁴Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

¹⁵For vi er en Kristi vellukt for Gud, blandt dem som blir frelst, og blandt dem som går fortapt,

¹⁵Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

¹⁶for disse en duft av død til død, for hine en duft av liv til liv. Og hvem er vel duelig til dette?

¹⁶На едните [сме] смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това [дело] кой е способен?

¹⁷For vi er ikke, som de mange, slike at vi forfalsker Guds ord til egen vinning; men som i renhet, ja som av Gud, taler vi for Guds åsyn i Kristus.

¹⁷[Ние сме], защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.