¹Begynner vi atter å gi oss selv skussmål, eller mon vi, således som visse folk, trenger til skussmålsbrev til eder eller fra eder?

¹Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

²I er vårt brev, innskrevet i våre hjerter, kjent og lest av alle mennesker,

²Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

³idet det blir vitterlig at I er Kristi brev, tilblitt ved vår tjeneste, innskrevet ikke med blekk, men med den levende Guds Ånd, ikke på stentavler, men på hjertets kjødtavler.

³и явявате се, че сте Христово писмо, [произлязло] чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

⁴Men en sådan tillit har vi til Gud ved Kristus,

⁴Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

⁵ikke at vi av oss selv duer til å uttenke noget som av oss selv, men vår duelighet er av Gud,

⁵Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

⁶som og gjorde oss duelige til å være tjenere for en ny pakt, ikke for bokstav, men for Ånd; for bokstaven slår ihjel, men Ånden gjør levende.

⁶Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

⁷Dersom da dødens tjeneste, som med bokstaver var innhugget i stener, fremtrådte i herlighet, så at Israels barn ikke tålte å se på Mose åsyn for hans åsyns herlighets skyld, som dog svant,

⁷Но, ако служението на [онова, което докарва] смърт, [написано] с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

⁸hvor skal da ikke Åndens tjeneste enn mere være i herlighet!

⁸как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

⁹For dersom fordømmelsens tjeneste er herlighet, da er rettferdighetens tjeneste ennu langt mere rik på herlighet;

⁹Защото, ако служението на [онова, което докарва] осъждане, [стана със] слава, служението на [онова, което докарва] правда, го надминава много повече в слава.

¹⁰for det herlige har i dette stykke ingen herlighet mot hin overvettes rike herlighet.

¹⁰(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

¹¹For når det som svinner, var i herlighet, da skal meget mere det som blir, være i herlighet.

¹¹Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

¹²Eftersom vi da har et sådant håp, går vi frem med stor frimodighet,

¹²И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

¹³og gjør ikke som Moses, som la et dekke over sitt åsyn, forat Israels barn ikke skulde skue enden av det som svant.

¹³и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

¹⁴Men deres sinn er blitt forherdet; for like til denne dag blir det samme dekke liggende når de leser den gamle pakt, uten at det blir åpenbaret at den opheves i Kristus.

¹⁴Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не [им] е открито, че [тоя завет] преминава в Христа.

¹⁵Men til denne dag ligger et dekke over deres hjerte når Moses leses;

¹⁵А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

¹⁶men når det omvender sig til Herren, blir dekket tatt bort.

¹⁶но когато [Израил] се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

¹⁷Men Herren er Ånden, og hvor Herrens Ånd er, der er frihet.

¹⁷А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, [там] е свобода,

¹⁸Men vi som med utildekket åsyn skuer Herrens herlighet som i et speil; vi blir alle forvandlet til det samme billede fra herlighet til herlighet, som av Herrens Ånd.

¹⁸А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.