¹Derfor, da vi har denne tjeneste, eftersom vi har fått miskunn, så taper vi ikke motet;

¹Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

²men vi har sagt oss løs fra alle skammelige snikveier og farer ikke frem med list, heller ikke forfalsker vi Guds ord, men ved å kunngjøre sannheten anbefaler vi oss til alle menneskers samvittighet for Guds åsyn.

²но се отрекохме от тайни и срамотни [дела], и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

³Er da enn vårt evangelium skjult, så er det skjult blandt dem som går fortapt,

³Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

⁴i hvem denne verdens gud har forblindet de vantros sinn, forat lyset fra evangeliet om Kristi herlighet, han som er Guds billede, ikke skal skinne for dem.

⁴за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да [ги] не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

⁵For vi forkynner ikke oss selv, vi forkynner Kristus Jesus som Herre, oss derimot som eders tjenere for Jesu skyld.

⁵(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

⁶For Gud, som bød at lys skulde skinne frem av mørke, han er den som også har latt det skinne i våre hjerter, forat kunnskapen om Guds herlighet i Jesu Kristi åsyn skulde stråle frem fra oss.

⁶Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, [Той е], Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети [света] с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

⁷Men vi har denne skatt i lerkar, forat den rike kraft skal være av Gud og ikke av oss,

⁷А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да [се види], че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

⁸idet vi alltid er i trengsel, men ikke kuet, tvilende, men ikke mistvilende,

⁸Угнетявани [сме] отвсякъде, но не [сме] утеснени; в недоумение [сме], но не до отчаяние;

⁹forfulgt, men ikke opgitt, nedslått, men ikke tilintetgjort -

⁹гонени [сме], но не оставени; повалени [сме], но не погубени.

¹⁰alltid bærende Jesu død med oss i legemet, forat også Jesu liv skal åpenbares i vårt legeme.

¹⁰Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

¹¹For ennu mens vi lever, overgis vi stadig til døden for Jesu skyld, forat også Jesu liv skal åpenbares i vårt dødelige kjød.

¹¹Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

¹²Således er da døden virksom i oss, men livet i eder.

¹²Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

¹³Men eftersom vi har den samme troens Ånd - efter det som er skrevet: Jeg trodde, derfor talte jeg - så tror vi og, derfor taler vi og,

¹³А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, [понеже] вярваме, затова и говорим;

¹⁴for vi vet at han som opvakte den Herre Jesus, skal også opvekke oss med Jesus og stille oss frem sammen med eder.

¹⁴понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

¹⁵For det skjer alt sammen for eders skyld, forat nåden kan utbrede sig til dess flere og virke rikelig takksigelse til Guds ære.

¹⁵Защото всичко това [е] заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, [които са я получили], да умножи благодарението, за Божията слава.

¹⁶Derfor taper vi ikke motet, men om og vårt utvortes menneske går til grunne, så fornyes dog det innvortes dag for dag.

¹⁶Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

¹⁷For vår trengsel, som er kortvarig og lett, virker for oss en evig fylde av herlighet i overmål på overmål,

¹⁷Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

¹⁸såsom vi ikke har det synlige for øie, men det usynlige; for det synlige er timelig, men det usynlige evig

¹⁸които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.