¹For vi vet at om vårt legemes jordiske hus nedbrytes, så har vi en bygning av Gud, et hus som ikke er gjort med hender, evig i himlene.

¹Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

²For også mens vi er her til huse, sukker vi, fordi vi lenges efter å overklædes med vår bolig fra himmelen,

²Понеже в тоя [дом] и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

³så sant vi skal bli funnet iklædd, ikke nakne.

³стига само, облечени [с него], да не се намерим голи.

⁴For vi som er i denne hytte, sukker under byrden, fordi vi ikke vil avklædes, men overklædes, forat det dødelige kan bli opslukt av livet.

⁴Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

⁵Men den som har satt oss i stand just til dette, er Gud, han som og har gitt oss Ånden til pant.

⁵А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог [на това].

⁶Derfor er vi alltid frimodige og vet at så lenge vi er hjemme i legemet, er vi borte fra Herren;

⁶И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

⁷for vi vandrer i tro, ikke i beskuelse;

⁷(защото с вярване ходим, а не с виждане).

⁸vi er altså frimodige, og vil heller være borte fra legemet og være hjemme hos Herren.

⁸- [понеже, казвам], се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

⁹Derfor setter vi og vår ære i, enten vi er hjemme eller borte, å tekkes ham.

⁹Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

¹⁰For vi skal alle åpenbares for Kristi domstol, forat enhver kan få igjen det som er skjedd ved legemet, efter det som han har gjort, enten godt eller ondt.

¹⁰Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

¹¹Da vi altså kjenner frykten for Herren, søker vi å vinne mennesker, men for Gud er vi åpenbare; jeg håper og å være åpenbar for eders samvittigheter.

¹¹И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

¹²Vi gir oss nu ikke atter skussmål for eder; men vi gir eder leilighet til å rose eder av oss, forat I kan ha noget å sette imot dem som roser sig av det de er i det utvortes og ikke i hjertet.

¹²С [това] не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

¹³For om vi er fra oss selv, da er det for Gud, og om vi er ved sans og samling, da er det for eder.

¹³Защото, ако сме [отишли до] крайности, то е било за Бога; или ако [сега] умерено мъдруваме, то е заради вас.

¹⁴For Kristi kjærlighet tvinger oss,

¹⁴Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

¹⁵idet vi har opgjort dette med oss selv at én er død for alle, derfor er de alle død; og han døde for alle, forat de som lever, ikke lenger skal leve for sig selv, men for ham som er død og opstanden for dem.

¹⁵и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

¹⁶Derfor kjenner vi fra nu av ikke nogen efter kjødet; har vi og kjent Kristus efter kjødet, så kjenner vi ham dog nu ikke lenger således.

¹⁶Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече [така Го] не познаваме.

¹⁷Derfor, dersom nogen er i Kristus, da er han en ny skapning; det gamle er forganget, se, alt er blitt nytt!

¹⁷За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

¹⁸Men alt dette er av Gud, som forlikte oss med sig selv ved Kristus og gav oss forlikelsens tjeneste,

¹⁸А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

¹⁹fordi Gud i Kristus forlikte verden med sig selv, så han ikke tilregner dem deres overtredelser og har nedlagt i oss ordet om forlikelsen.

¹⁹сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше [на човеците] прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

²⁰Så er vi da sendebud i Kristi sted, som om Gud selv formante ved oss; vi ber i Kristi sted: La eder forlike med Gud!

²⁰И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим [ви] от Христова страна, примирете се с Бога,

²¹Ham som ikke visste av synd, har han gjort til synd for oss, forat vi i ham skal bli rettferdige for Gud.

²¹Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.