¹Men som medarbeidere formaner vi eder også at I ikke forgjeves må ta imot Guds nåde.

¹И ние, като съдействуваме [с Бога], тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

²Han sier jo: På den tid som behaget mig, bønnhørte jeg dig, og på frelsens dag kom jeg dig til hjelp. Se, nu er en velbehagelig tid, se, nu er frelsens dag!

²(Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

³Og vi gir ikke i noget stykke noget anstøt, forat ikke tjenesten skal bli lastet,

³Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

⁴men viser oss i alt som Guds tjenere: ved stort tålmod i trengsler, i nød, i angst,

⁴но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

⁵under slag, i fengsler, i oprør, i strengt arbeid, i nattevåk, i faste;

⁵чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

⁶ved renhet, ved skjønnsomhet, ved langmodighet, ved godhet, ved den Hellige Ånd, ved uskrømtet kjærlighet,

⁶с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

⁷ved sannhets ord, ved Guds kraft, ved rettferds våben på høire og venstre side;

⁷с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

⁸i ære og vanære, med ondt rykte og godt rykte, som forførere og dog sanndrue,

⁸всред слава и опозорение, всред укори и похвали; [считани] като измамници, но пак истинни;

⁹som ukjente og dog velkjente; som de som dør, og se, vi lever, som de som refses og dog ikke ihjelslåes,

⁹като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

¹⁰som bedrøvede, men alltid glade, som fattige, som dog gjør mange rike, som de som intet har og dog eier alt.

¹⁰като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

¹¹Vår munn er oplatt mot eder, I korintiere, vårt hjerte har utvidet sig.

¹¹О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

¹²I har ikke trangt rum hos oss, men det er trangt i eders hjerte.

¹²Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно [нам].

¹³Men like for like - jeg taler som til barn - utvid også I eders hjerter!

¹³И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие [сърцата си].

¹⁴Dra ikke i fremmed åk med vantro! for hvad samlag har rettferd med urett, eller hvad samfund har lys med mørke?

¹⁴Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

¹⁵Og hvad samklang er det mellem Kristus og Belial, eller hvad lodd og del har en troende med en vantro?

¹⁵и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

¹⁶Og hvad enighet er det mellem Guds tempel og avguder? Vi er jo den levende Guds tempel, som Gud har sagt: Jeg vil bo iblandt dem og ferdes iblandt dem, og jeg vil være deres Gud, og de skal være mitt folk.

¹⁶и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

¹⁷Derfor, gå ut fra dem og skill eder fra dem, sier Herren, og rør ikke ved urent, så skal jeg ta imot eder,

¹⁷Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

¹⁸og jeg vil være eder en far, og I skal være mig sønner og døtre, sier Herren, den Allmektige.

¹⁸И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.