¹David kvad denne sang for Herren den dag da Herren hadde utfridd ham av alle hans fienders hånd og av Sauls hånd.

¹Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

²Og han sa: Herren er min klippe og min festning og min redder,

²и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

³min klippefaste Gud, som jeg setter min lit til, mitt skjold og min frelses horn, min borg og min tilflukt, min frelser; fra vold frelser du mig.

³Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

⁴Jeg påkaller den Høilovede, Herren, og blir frelst fra mine fiender.

⁴Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

⁵Dødens bølger omspente mig, fordervelsens strømmer forferdet mig.

⁵Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

⁶Dødsrikets rep omgav mig, dødens snarer overfalt mig.

⁶Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

⁷I min trengsel påkalte jeg Herren, og jeg ropte til min Gud; han hørte fra sitt tempel min røst, og mitt skrik kom for hans ører.

⁷В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми [стигна] в ушите Му.

⁸Da rystet og bevet jorden, himmelens grunnvoller skalv, og de rystet; for hans vrede var optendt.

⁸Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

⁹Det steg røk op av hans nese, og fortærende ild fra hans munn; glør brente ut av ham.

⁹Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

¹⁰Og han bøide himmelen og steg ned, og det var mørke under hans føtter.

¹⁰Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

¹¹Og han fór på kjeruber og fløi, og han lot sig se på vindens vinger.

¹¹Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

¹²Og han gjorde mørke til skjul rundt omkring sig, vannmasser, tykke skyer.

¹²Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

¹³Frem av glansen foran ham brente gloende kull.

¹³От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

¹⁴Herren tordnet fra himmelen, den Høieste lot sin røst høre.

¹⁴Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

¹⁵Og han utsendte piler og spredte dem* omkring - lyn og forvirret dem. / {* fiendene.}

¹⁵И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.

¹⁶Da kom havets strømmer til syne; jordens grunnvoller blev avdekket ved Herrens trusel, for hans neses åndepust.

¹⁶Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

¹⁷Han rakte sin hånd ut fra det høie, han grep mig; han drog mig op av store vann.

¹⁷Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

¹⁸Han fridde mig ut fra min sterke fiende, fra mine avindsmenn; for de var mig for mektige.

¹⁸Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

¹⁹De overfalt mig på min motgangs dag; men Herren blev min støtte.

¹⁹Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

²⁰Og han førte mig ut i fritt rum; han frelste mig, for han hadde behag i mig.

²⁰И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

²¹Herren gjengjeldte mig efter min rettferdighet, han betalte mig efter mine henders renhet.

²¹Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

²²For jeg tok vare på Herrens veier og vek ikke i ondskap fra min Gud;

²²Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

²³for alle hans lover hadde jeg for øie, og fra hans bud vek jeg ikke,

²³Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

²⁴og jeg var ulastelig for ham og voktet mig vel for min synd.

²⁴Непорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си.

²⁵Og Herren gjengjeldte mig efter min rettferdighet, efter min renhet for hans øine.

²⁵Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

²⁶Mot den fromme viser du dig from, mot den rettvise stridsmann viser du dig rettvis,

²⁶Към милостивия, [Господи], милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

²⁷mot den rene viser du dig ren, mot den forvendte viser du dig vrang*. / {* d.e. gjør du tvert imot hans ønske og forventning.}

²⁷Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.

²⁸Elendige folk frelser du, men dine øine er mot de overmodige; dem fornedrer du.

²⁸Оскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.

²⁹For du er mitt lys, Herre, og Herren opklarer mitt mørke.

²⁹Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

³⁰For ved dig stormer jeg løs på fiendeskarer, ved min Gud springer jeg over murer.

³⁰Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

³¹Gud, hans vei er fullkommen; Herrens ord er rent, han er et skjold for alle dem som setter sin lit til ham.

³¹Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

³²For hvem er Gud foruten Herren, og hvem er en klippe foruten vår Gud?

³²Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?

³³Gud, han er mitt sterke vern og leder den ulastelige på hans vei.

³³Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;

³⁴Han gir ham føtter likesom hindene og stiller mig på mine høider.

³⁴Прави нозете ми като [нозете] на елените, И поставя ме на високите ми места;

³⁵Han oplærer mine hender til krig, så mine armer spenner kobberbuen.

³⁵Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

³⁶Og du gir mig din frelse til skjold, og din mildhet gjør mig stor.

³⁶Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

³⁷Du gjør rummet vidt for mine skritt under mig, og mine ankler vakler ikke.

³⁷Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

³⁸Jeg vil forfølge mine fiender og ødelegge dem, og jeg vender ikke tilbake før jeg har gjort ende på dem.

³⁸Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.

³⁹Jeg gjør ende på dem og knuser dem, så de ikke kan reise sig; de faller under mine føtter.

³⁹Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

⁴⁰Og du omgjorder mig med kraft til krig, du bøier mine motstandere under mig.

⁴⁰Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

⁴¹Og mine fiender lar du vende mig ryggen, mine avindsmenn utrydder jeg.

⁴¹Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

⁴²De ser sig om, men der er ingen frelser - efter Herren, men han svarer dem ikke.

⁴²Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

⁴³Og jeg knuser dem som jordens støv; jeg sønderknuser dem, tramper dem ned som søle på gatene.

⁴³Тогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

⁴⁴Og du redder mig fra mitt folks kamper, du bevarer mig til å være hode for hedninger; folkeferd som jeg ikke kjenner, tjener mig.

⁴⁴Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми; Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.

⁴⁵Fremmede kryper for mig; bare de hører om mig, blir de mig lydige.

⁴⁵Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

⁴⁶Fremmede visner bort og går bevende ut av sine borger.

⁴⁶Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

⁴⁷Herren lever, og priset er min klippe, og ophøiet er min frelses klippefaste Gud,

⁴⁷Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

⁴⁸den Gud som gir mig hevn og legger folkeferd under mig,

⁴⁸Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

⁴⁹og som fører mig ut fra mine fiender; over mine motstandere ophøier du mig, fra voldsmannen redder du mig.

⁴⁹И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.

⁵⁰Derfor vil jeg prise dig, Herre, blandt hedningene og lovsynge ditt navn.

⁵⁰Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

⁵¹Han gjør frelsen stor for sin konge, og han gjør miskunnhet mot sin salvede, mot David og mot hans ætt til evig tid.

⁵¹Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му до века.