¹Den første bok skrev jeg, Teofilus, om alt det som Jesus begynte med både å gjøre og å lære,

¹Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

²inntil den dag da han blev optatt, efterat han ved den Hellige Ånd hadde gitt sine bud til de apostler som han hadde utvalgt sig,

²до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

³dem som han også fremstilte sig for levende med mange beviser efterat han hadde lidt, idet han i firti dager viste sig for dem og talte om det som hører til Guds rike.

³на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и [им] говореше за Божието царство.

⁴Og da han var sammen med dem, bød han dem at de ikke skulde vike fra Jerusalem, men bie på det som Faderen hadde lovt, som I, sa han, har hørt om av mig;

⁴И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, [каза Той], чухте от Мене.

⁵for Johannes døpte vel med vann, men I skal døpes med den Hellige Ånd ikke mange dager herefter.

⁵Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

⁶Da de nu var kommet sammen, spurte de ham: Herre! gjenreiser du på den tid riket for Israel?

⁶И тъй, [веднъж], като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

⁷Han sa til dem: Det tilkommer ikke eder å vite tider eller timer som min Fader har fastsatt av sin egen makt;

⁷Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

⁸men I skal få kraft idet den Hellige Ånd kommer over eder, og I skal være mine vidner både i Jerusalem og i hele Judea og Samaria og like til jordens ende.

⁸Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

⁹Og da han hadde sagt dette, fór han op mens de så på, og en sky tok ham bort fra deres øine.

⁹И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

¹⁰Og mens de stirret op mot himmelen idet han fór bort, se, da stod to menn hos dem i hvite klær,

¹⁰И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

¹¹og de sa: I galileiske menn! hvorfor står I og ser op mot himmelen? Denne Jesus som er optatt fra eder til himmelen, skal komme igjen på samme måte som I så ham fare op til himmelen.

¹¹които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

¹²Da vendte de tilbake til Jerusalem fra det berg som kalles Oljeberget og ligger nær ved Jerusalem, en sabbatsreise derfra.

¹²Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, [на] разстояние един съботен ден път.

¹³Og da de var kommet dit, gikk de op på den sal hvor de holdt til både Peter og Johannes, og Jakob og Andreas, Filip og Tomas, Bartolomeus og Matteus, Jakob, Alfeus' sønn, og Simon ivreren og Judas, Jakobs sønn;

¹³И когато влязоха [в града], качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

¹⁴alle disse holdt samdrektig ved i bønnen sammen med nogen kvinner og Maria, Jesu mor, og hans brødre.

¹⁴Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с [някои] жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

¹⁵Og i disse dager stod Peter op midt iblandt brødrene der var samlet en flokk på omkring et hundre og tyve og han sa:

¹⁵През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

¹⁶Brødre! Det skriftord måtte opfylles som den Hellige Ånd forut talte ved Davids munn om Judas, som blev veiviser for dem som grep Jesus;

¹⁶Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

¹⁷han var jo regnet blandt oss og fikk del i denne tjeneste.

¹⁷Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

¹⁸Han kjøpte sig nu en aker for lønnen for sin ugjerning, og han styrtet ned og brast itu, og alle hans innvoller veltet ut,

¹⁸Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

¹⁹og det blev vitterlig for alle dem som bor i Jerusalem, så at hin aker på deres eget mål fikk navnet Hakeldama, det er blodaker.

¹⁹И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

²⁰For det er skrevet i Salmenes bok: Hans bolig bli øde, og ingen bo der, og: La en annen få hans embede!

²⁰Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

²¹Derfor bør en av de menn som vandret sammen med oss i all den tid den Herre Jesus gikk inn og ut hos oss,

²¹И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

²²like fra sin dåp ved Johannes inntil den dag da han blev optatt fra oss en av disse bør sammen med oss bli vidne om hans opstandelse.

²²като почна от [времето, когато] Иоан кръщаваше и [следва] до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

²³De stilte da frem to, Josef, som kaltes Barsabbas, med tilnavnet Justus, og Mattias.

²³И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

²⁴Og de bad således: Du, Herre, som kjenner alles hjerter! vis oss hvem du har utvalgt av disse to

²⁴И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

²⁵til å få del i denne tjeneste og apostelgjerning som Judas gikk bort fra for å gå til sitt eget sted!

²⁵да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

²⁶Så kastet de lodd mellem dem, og loddet falt på Mattias, og han blev regnet sammen med de elleve apostler.

²⁶И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.