¹Og da pinsefestens dag var kommet, var de alle samlet på samme sted.

¹И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

²Og med ett kom det en lyd fra himmelen som av et fremfarende veldig vær og fylte hele huset der de satt.

²И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.

³Og det viste sig for dem tunger likesom av ild, som skilte sig og satte sig på enhver av dem.

³И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

⁴Da blev de alle fylt med den Hellige Ånd, og de begynte å tale med andre tunger, alt efter som Ånden gav dem å tale.

⁴И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше [способност] да говорят.

⁵Nu bodde det i Jerusalem jøder, gudfryktige menn fra alle folkeslag under himmelen.

⁵[А тогава] престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

⁶Da nu denne lyd kom, strømmet hopen sammen og blev forvirret, fordi de hørte dem tale enhver på sitt eget mål;

⁶И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

⁷og de blev forferdet og undret sig, og sa: Men er ikke alle disse som taler, galileere?

⁷И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?

⁸Hvorledes går det da til at vi alle hører vårt eget mål, som vi er født i,

⁸Тогава как ги слушаме [да говорят] всеки на собствения наш език, в който сме родени?

⁹vi partere og medere og elamitter, og vi som bor i Mesopotamia og Judea og Kappadokia, Pontus og Asia,

⁹Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

¹⁰Frygia og Pamfylia, Egypten og landskapene i Libya ved Kyrene, og vi tilreisende fra Rom,

¹⁰Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които [граничат] с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,

¹¹både jøder og tilhengere av jødenes tro, kretere og arabere: vi hører dem tale om Guds store gjerninger på våre tungemål?

¹¹критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

¹²Men de blev alle forferdet og var rådville, og de sa til hverandre: Hvad kan dette være?

¹²И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?

¹³Men andre sa spottende: De er fulle av søt vin!

¹³А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

¹⁴Da stod Peter frem med de elleve, og løftet sin røst og talte til dem: I jødiske menn og alle I som bor i Jerusalem! Dette være eder vitterlig, og lån øre til mine ord!

¹⁴А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, [казвайки]: Юдеи, и всички [вие], които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

¹⁵For disse er ikke drukne, således som I mener; det er jo bare den tredje time på dagen;

¹⁵Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е [едвам] третият час на деня;

¹⁶men dette er det som er sagt ved profeten Joel:

¹⁶но това е казаното чрез пророк Иоила: -

¹⁷Og det skal skje i de siste dager, sier Gud, da vil jeg utgyde av min Ånd over alt kjød, og eders sønner og eders døtre skal tale profetiske ord, og eders unge menn skal se syner, og eders oldinger ha drømmer;

¹⁷"И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;

¹⁸ja, endog over mine træler og over mine trælkvinner vil jeg i hine dager utgyde av min Ånd, og de skal tale profetiske ord.

¹⁸Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.

¹⁹Og jeg vil la under skje på himmelen i det høie, og tegn på jorden i det lave: blod og ild og røkskyer;

¹⁹И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;

²⁰solen skal bli til mørke og månen til blod, før Herrens dag kommer, den store og herlige.

²⁰Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.

²¹Og det skal skje: Hver den som påkaller Herrens navn, han skal bli frelst.

²¹И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

²²Israelittiske menn! hør disse ord: Jesus fra Nasaret, en mann som var blitt utpekt for eder av Gud ved kraftige gjerninger og under og tegn, som Gud gjorde ved ham midt iblandt eder, således som I selv vet,

²²Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

²³han som blev forrådt efter Guds besluttede råd og forutviden, ham slo I ihjel, idet I naglet ham til korset ved urettferdiges hender;

²³Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

²⁴men Gud opreiste ham, idet han løste dødens veer, eftersom det ikke var mulig at han kunde holdes av den.

²⁴Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

²⁵For David sier om ham: Jeg hadde alltid Herren for mine øine, for han er ved min høire hånd, forat jeg ikke skal rokkes;

²⁵Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

²⁶derfor gledet mitt hjerte sig og min tunge jublet, ja endog mitt kjød skal legge sig til hvile med håp;

²⁶Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;

²⁷for du skal ikke forlate min sjel i dødsriket, ei heller skal du overgi din hellige til å se tilintetgjørelse;

²⁷Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

²⁸du kunngjorde mig livets veier, du skal fylle mig med glede for ditt åsyn.

²⁸Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

²⁹Brødre! la mig få lov til å tale med frimodighet til eder om patriarken David, at han både døde og blev begravet, og hans grav er iblandt oss den dag idag;

²⁹Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

³⁰da han nu var en profet og visste at Gud med en ed hadde tilsvoret ham at av hans lends frukt vilde han sette en på hans trone,

³⁰И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

³¹så var det om Messias' opstandelse han fremsynt talte det ord at han ikke blev forlatt i dødsriket, ei heller så hans kjød tilintetgjørelse.

³¹той предвиждаше [това], говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

³²Denne Jesus opreiste Gud, som vi alle er vidner om.

³²Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

³³Efterat han nu er ophøiet ved Guds høire hånd og av sin Fader har fått den Hellige Ånd, som var lovt, så utgjød han dette som I både ser og hører.

³³И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

³⁴For David fór ikke op til himmelen, men han sier selv: Herren sa til min herre: Sett dig ved min høire hånd,

³⁴Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,

³⁵til jeg får lagt dine fiender til skammel for dine føtter!

³⁵докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁶Så skal da hele Israels hus vite for visst at Gud har gjort ham både til Herre og til Messias, denne Jesus som I korsfestet.

³⁶И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

³⁷Men da de hørte dette, stakk det dem i hjertet, og de sa til Peter og de andre apostler: Hvad skal vi gjøre, brødre?

³⁷Като чуха [това], те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

³⁸Peter sa da til dem: Omvend eder, og enhver av eder la sig døpe på Jesu Kristi navn til syndenes forlatelse, så skal I få den Hellige Ånds gave!

³⁸А Петър им [рече:] Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

³⁹For løftet hører eder til og eders barn og alle dem som er langt borte, så mange som Herren vår Gud kaller til.

³⁹Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

⁴⁰Og med flere andre ord vidnet han og formante dem, idet han sa: La eder frelse fra denne vanartede slekt!

⁴⁰И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

⁴¹De som nu tok imot hans ord, blev døpt, og det blev på den dag lagt til omkring tre tusen sjeler.

⁴¹И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

⁴²Og de holdt trolig fast ved apostlenes lære og ved samfundet, ved brøds-brytelsen og ved bønnene.

⁴²И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

⁴³Og det kom frykt over hver sjel, og mange under og tegn blev gjort ved apostlene.

⁴³И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

⁴⁴Og alle de troende holdt sig sammen og hadde alt felles,

⁴⁴И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

⁴⁵og sine eiendeler og sitt gods solgte de og delte det ut til alle, efter som nogen hadde trang til,

⁴⁵и продаваха стоката и имота си, и разпределяха [парите] на всички, според нуждата на всекиго.

⁴⁶og idet de samdrektig hver dag stadig søkte templet og brøt brødet hjemme, nøt de sin mat med fryd og hjertets enfold,

⁴⁶И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

⁴⁷idet de lovet Gud og hadde yndest hos hele folket. Og Herren la hver dag dem som lot sig frelse, til menigheten.

⁴⁷като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.