¹Apostlene og de brødre som var omkring i Judea, fikk da høre at også hedningene hadde tatt imot Guds ord.

¹И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

²Da nu Peter kom op til Jerusalem, gikk de av omskjærelsen i rette med ham og sa:

²И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

³Du gikk inn til uomskårne menn og åt med dem.

³При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

⁴Men Peter begynte da fra først av og la det ut i sammenheng og sa:

⁴А Петър захвана, та им изложи наред [станалото], като каза:

⁵Jeg var i byen Joppe og bad; da så jeg i en henrykkelse et syn: Det dalte ned noget, likesom en stor duk, som blev senket ned fra himmelen efter de fire hjørner, og det kom like bort til mig;

⁵Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

⁶da jeg stirret på den og så nøie efter, blev jeg var jordens firføtte dyr og ville og krypende dyr og himmelens fugler.

⁶В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

⁷Jeg hørte også en røst som sa til mig: Stå op, Peter! slakt og et!

⁷Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

⁸Men jeg sa: Ingenlunde, Herre! aldri er noget vanhellig eller urent kommet i min munn.

⁸Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

⁹En røst fra himmelen svarte mig da annen gang: Det som Gud har renset, det må ikke du gjøre til urent.

⁹Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

¹⁰Dette skjedde tre ganger; og det blev alt sammen dradd op igjen til himmelen.

¹⁰Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

¹¹Og se, i det samme stod tre menn utenfor huset der jeg var; de var utsendt til mig fra Cesarea,

¹¹И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

¹²Og Ånden sa til mig at jeg skulde gå med dem uten å tvile; disse seks brødre drog også med mig; og vi kom inn i mannens hus.

¹²И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика [между човеците], а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

¹³Og han fortalte oss hvorledes han hadde sett engelen som stod i hans hus og sa til ham: Send bud til Joppe og hent til dig Simon som kalles med tilnavn Peter!

¹³И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати [човеци] в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

¹⁴han skal tale ord til dig som du skal bli frelst ved, du og hele ditt hus.

¹⁴той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

¹⁵Men da jeg begynte å tale, falt den Hellige Ånd på dem, likesom på oss i begynnelsen.

¹⁵И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

¹⁶Da kom jeg Herrens ord i hu, at han sa: Johannes døpte med vann, men I skal døpes med den Hellige Ånd.

¹⁶Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

¹⁷Gav nu altså Gud dem den samme gave som han gav oss, da de var kommet til troen på den Herre Jesus Kristus, hvem var da vel jeg, at jeg skulde være i stand til å hindre Gud?

¹⁷И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та [да] можех да възпрепятствувам на Бога?

¹⁸Da de hørte dette, slo de sig til ro, og de priste Gud og sa: Så har da Gud også gitt hedningene omvendelsen til livet.

¹⁸Като чуха това, те престанаха [да възразяват], и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

¹⁹De som nu var adspredt på grunn av den trengsel som opstod for Stefanus' skyld, drog omkring like til Fønikia og Kypern og Antiokia, men talte ikke ordet til andre enn jøder.

¹⁹Между това, разпръснатите от гонението, което стана по [убиването] на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

²⁰Men iblandt dem var det nogen menn fra Kypern og Kyrene, som kom til Antiokia, og der talte de også til grekerne og forkynte dem evangeliet om den Herre Jesus.

²⁰Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

²¹Og Herrens hånd var med dem, og et stort tall kom til troen og omvendte sig til Herren.

²¹Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

²²Denne tidende kom da menigheten i Jerusalem for øre, og de sendte Barnabas ut for å dra til Antiokia;

²²И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

²³da han kom dit og så Guds nåde, gledet han sig, og han formante alle til at de med hjertets forsett skulde holde fast ved Herren;

²³който като дойде и видя [делото] на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

²⁴for han var en god mann og full av den Hellige Ånd og tro. Og en stor skare blev vunnet for Herren.

²⁴Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

²⁵Han drog da ut til Tarsus for å opsøke Saulus, og da han hadde funnet ham, førte han ham til Antiokia.

²⁵Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

²⁶Og et helt år var de sammen der i menigheten og lærte en stor skare, og i Antiokia fikk disiplene først navnet kristne.

²⁶и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

²⁷I disse dager kom det nogen profeter ned fra Jerusalem til Antiokia,

²⁷И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

²⁸og en av dem, ved navn Agabus, stod op og varslet ved Ånden at det skulde komme en stor hungersnød over hele jorderike; den kom også under Klaudius.

²⁸един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

²⁹Disiplene vedtok da, alt efter som enhver av dem hadde råd til, å sende noget til hjelp for de brødre som bodde i Judea.

²⁹Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

³⁰Dette gjorde de også, og de sendte det med Barnabas og Saulus til de eldste.

³⁰което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.