¹I Antiokia, i menigheten der, var det profeter og lærere: Barnabas og Simeon, som kaltes Niger, og LUKius fra Kyrene og Manaen, fosterbror til fjerdingsfyrsten Herodes, og Saulus.

¹А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

²Mens de holdt gudstjeneste og fastet, sa den Hellige Ånd: Ta ut for mig Barnabas og Saulus til den gjerning som jeg har kalt dem til!

²И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

³Da lot de dem dra ut efterat de hadde fastet og bedt og lagt hendene på dem.

³Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

⁴Da de nu således var utsendt av den Hellige Ånd, drog de ned til Seleukia og seilte derfra til Kypern,

⁴И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

⁵og da de var kommet til Salamis, forkynte de Guds ord i jødenes synagoger; de hadde også Johannes med, som skulde gå dem til hånde.

⁵И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

⁶Efterat de nu hadde vandret gjennem hele øen like til Pafus, traff de på en trollmann, en falsk profet, en jøde ved navn Barjesus,

⁶И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

⁷som var hos landshøvdingen Sergius Paulus, en forstandig mann. Denne kalte Barnabas og Saulus til sig og bad om å få høre Guds ord.

⁷който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя [последният] повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

⁸Men Elymas, trollmannen for således uttydes hans navn stod dem imot og søkte å vende landshøvdingen bort fra troen.

⁸Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

⁹Da blev Saulus, som også kaltes Paulus, fylt av den Hellige Ånd, og han så skarpt på ham og sa:

⁹Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

¹⁰Du som er full av all svik og all ondskap, du djevelens barn, all rettferdighets fiende! vil du ikke holde op med å forvende Herrens rette veier?

¹⁰О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

¹¹Og nu, se, Herrens hånd er over dig, og du skal bli blind og til en tid ikke se solen. Og straks falt det skodde og mørke over ham, og han gikk omkring og søkte efter nogen som kunde lede ham ved hånden.

¹¹И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за [известно] време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

¹²Da kom landshøvdingen til troen, da han så det som var skjedd, og han undret sig storlig over Herrens lære.

¹²Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

¹³Paulus og de som var med ham, seilte da ut fra Pafus og kom til Perge i Pamfylia, men Johannes skilte sig fra dem og vendte tilbake til Jerusalem.

¹³А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

¹⁴Men de drog videre fra Perge og kom til Antiokia i Pisidia, og gikk inn i synagogen på sabbatsdagen og satte sig der.

¹⁴А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

¹⁵Efter oplesningen av loven og profetene sendte da synagoge-forstanderne bud til dem og sa: Brødre! har I noget formaningsord til folket, så tal!

¹⁵И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

¹⁶Da stod Paulus op og slo til lyd med hånden og sa: Israelittiske menn og I som frykter Gud! Hør:

¹⁶Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

¹⁷Dette folks, Israels, Gud utvalgte våre fedre, og han lot folket vokse sig stort under utlendigheten i Egypten, og med løftet arm førte han dem ut derfra,

¹⁷Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

¹⁸og omkring firti år bar han dem på faderarm i ørkenen,

¹⁸И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

¹⁹og han utryddet syv folkeslag i Kana'ans land og skiftet deres land ut til arv for dem, i omkring fire hundre og femti år.

¹⁹И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели [им] тяхната земя да [им бъде] наследство за около четиристотин и петдесет години.

²⁰Siden gav han dem dommere inntil profeten Samuel.

²⁰След това [им] дава съдии до пророка Самуила.

²¹Og derefter krevde de en konge, og Gud gav dem Saul, Kis' sønn, en mann av Benjamins stamme, i firti år,

²¹После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

²²og efterat han hadde avsatt ham, opreiste han dem David til konge, som han også gav dette vidnesbyrd: Jeg fant David, Isais sønn, en mann efter mitt hjerte; han skal gjøre all min vilje.

²²И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

²³Av hans ætt førte han efter sitt løfte en frelser frem for Israel, Jesus,

²³От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

²⁴efterat Johannes forut for hans fremtreden hadde forkynt omvendelses dåp for hele Israels folk.

²⁴след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

²⁵Men da Johannes fullendte sitt løp, sa han: Den I holder mig for å være, er jeg ikke; men se, det kommer en efter mig, hvis sko jeg ikke er verdig til å løse av hans føtter.

²⁵И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм [Оня, Когото очаквате]; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

²⁶Brødre, sønner av Abrahams ætt og de iblandt eder som frykter Gud! til eder blev ordet om denne frelse utsendt.

²⁶Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

²⁷For de som bor i Jerusalem, og deres rådsherrer kjente ham ikke, og ved å dømme ham opfylte de profetenes ord som blir lest hver sabbat,

²⁷Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да [разберат] пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха [ги] като [Го] осъдиха.

²⁸og enda de ikke fant nogen dødsskyld hos ham, bad de Pilatus at han måtte bli slått ihjel.

²⁸Без да намерят [в Него] нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

²⁹Og da de hadde fullbyrdet alt som er skrevet om ham, tok de ham ned av treet og la ham i en grav.

²⁹И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

³⁰Men Gud opvakte ham fra de døde,

³⁰Но Бог Го възкреси от мъртвите.

³¹og han åpenbarte sig i flere dager for dem som hadde draget op med ham fra Galilea til Jerusalem, de som nu er hans vidner for folket.

³¹И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

³²Og vi forkynner eder evangeliet om det løfte som blev gitt til fedrene, at dette har Gud opfylt for oss, deres barn, idet han opreiste Jesus,

³²И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

³³således som det også er skrevet i den annen salme: Du er min Sønn; jeg har født dig idag.

³³че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

³⁴Men at han har opreist ham fra de døde, så han ikke mere skal vende tilbake til tilintetgjørelse, det har han sagt således: Jeg vil gi eder de hellige løfter til David, de trofaste.

³⁴А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".

³⁵Derfor sier han også på et annet sted: Du skal ikke overgi din hellige til å se tilintetgjørelse.

³⁵Защото и в друг [Псалом] казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

³⁶For David sov inn, efterat han i sin levetid hadde tjent Guds råd, og han blev samlet med sine fedre og så tilintetgjørelse;

³⁶Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

³⁷men den som Gud opvakte, han så ikke tilintetgjørelse.

³⁷А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

³⁸Så være det eder da vitterlig, brødre, at ved ham forkynnes eder syndenes forlatelse,

³⁸И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

³⁹og fra alt det som I ikke kunde rettferdiggjøres fra ved Mose lov, rettferdiggjøres i ham enhver som tror.

³⁹и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

⁴⁰Se da til at ikke det kommer over eder som er sagt hos profetene:

⁴⁰Затова внимавайте да не би да [ви] постигне казаното от пророците:

⁴¹Se, I foraktere, og undre eder og bli til intet! for en gjerning gjør jeg i eders dager, en gjerning som I ikke vil tro om nogen forteller eder det.

⁴¹"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

⁴²Da de gikk ut, bad folk dem om at disse ord måtte bli talt til dem den følgende sabbat.

⁴²Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

⁴³Og da synagoge-tjenesten var til ende, fulgte mange av jødene og av de gudsdyrkere som hadde tatt ved jødenes tro, med Paulus og Barnabas; disse talte da med dem og formante dem til å holde fast ved Guds nåde.

⁴³И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

⁴⁴På den næste sabbat samlet da næsten hele byen sig for å høre Herrens ord.

⁴⁴На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

⁴⁵Men da jødene så folkehopen, blev de fulle av nidkjærhet og motsa det som blev sagt av Paulus, ja motsa og spottet.

⁴⁵А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

⁴⁶Da tok Paulus og Barnabas til orde og sa dem rent ut: Det var nødvendig at Guds ord blev talt først til eder; men siden I støter det fra eder og ikke akter eder verdige til det evige liv, så vender vi oss nu til hedningene.

⁴⁶Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

⁴⁷For så er Herrens bud til oss: Jeg har satt dig til et lys for hedninger, forat du skal være til frelse inntil jordens ende.

⁴⁷Защото така ни заповяда Господ, [казвайки]: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

⁴⁸Da hedningene hørte det, blev de glade og priste Herrens ord, og de tok ved troen så mange som var utsett til evig liv.

⁴⁸И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

⁴⁹Og Herrens ord utbredte sig over hele landet.

⁴⁹И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

⁵⁰Men jødene satte op de fornemme kvinner som var tilhengere av jødenes tro, og de første menn i byen, og de reiste en forfølgelse mot Paulus og Barnabas, og drev dem bort fra sine landemerker.

⁵⁰А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

⁵¹De rystet da støvet av sine føtter mot dem, og kom til Ikonium.

⁵¹А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

⁵²Men disiplene blev fylt av glede og den Hellige Ånd.

⁵²А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.