¹I Ikonium skjedde det da at de sammen gikk inn i jødenes synagoge og talte således at en stor mengde både av jøder og av grekere kom til troen.

¹А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

²Men de jøder som ikke vilde tro, opegget hedningenes sinn og satte ondt i dem mot brødrene.

²А непокорните [на Божието учение] юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

³De blev nu en lang tid der og talte frimodig i Herren, som gav sitt nådesord vidnesbyrd, idet han lot tegn og under skje ved deres hender.

³Но пак те преседяха [там] доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

⁴Og mengden i byen delte sig; nogen holdt med jødene, andre med apostlene.

⁴И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

⁵Men da nu både hedningene og jødene med deres styresmenn stormet frem og vilde mishandle dem og stene dem,

⁵И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

⁶og de merket dette, flydde de til byene i Lykaonia, Lystra og Derbe, og landet deromkring,

⁶те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните [им] места,

⁷og forkynte evangeliet der.

⁷и проповядваха благовестието.

⁸Og i Lystra satt det en mann som ikke hadde makt i føttene, da han var vanfør fra mors liv av, og som aldri hadde kunnet gå.

⁸А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

⁹Han hørte Paulus tale; denne så skarpt på ham, og da han så at han hadde tro til å bli helbredet, sa han med høi røst:

⁹Той слушаше Павла като говореше; а [Павел], като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

¹⁰Reis dig og stå oprett på dine føtter! Og han sprang op og gikk omkring.

¹⁰рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

¹¹Men da folket så det som Paulus hadde gjort, ropte de med høi røst på lykaonisk og sa: Gudene er blitt mennesker lik og er kommet ned til oss.

¹¹А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

¹²Og de kalte Barnabas Jupiter og Paulus Merkur, fordi han var den som førte ordet.

¹²И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

¹³Og presten ved det Jupitertempel som var utenfor byen, kom til porten med okser og kranser og vilde ofre sammen med folket.

¹³И жрецът при Юпитеровото [капище], което беше пред града, приведе юнци и [донесе] венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

¹⁴Men da apostlene Barnabas og Paulus hørte dette, sønderrev de sine klær og sprang ut til hopen

¹⁴Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

¹⁵og ropte: I menn! hvad er det I gjør? Også vi er mennesker under samme vilkår som I, og vi forkynner eder evangeliet at I skal vende eder bort fra disse falske guder til den levende Gud, han som gjorde himmelen og jorden og havet og alt som i dem er,

¹⁵О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

¹⁶han som i de fremfarne tider lot alle hedningefolkene vandre sine egne veier,

¹⁶Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

¹⁷enda han ikke lot sig uten vidnesbyrd, idet han gjorde godt, gav eder regn og fruktbare tider fra himmelen, og mettet eders hjerter med føde og glede.

¹⁷ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

¹⁸Og ved å si dette fikk de med nød og neppe hindret folket fra å ofre til dem.

¹⁸И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

¹⁹Men det kom jøder til fra Antiokia og Ikonium og overtalte folket, og de stenet Paulus og slepte ham utenfor byen, da de trodde at han var død;

¹⁹Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

²⁰men mens disiplene flokket sig omkring ham, stod han op og gikk inn i byen. Den næste dag drog han med Barnabas avsted til Derbe.

²⁰А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

²¹Og efterat de hadde forkynt evangeliet der i byen og gjort mange disipler, vendte de tilbake til Lystra og Ikonium og Antiokia,

²¹И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

²²idet de styrket disiplenes sjeler og formante dem til å holde fast ved troen og sa: Vi må gå inn i Guds rike gjennem mange trengsler.

²²и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и [ги учеха], че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

²³Og efterat de hadde valgt eldste for dem i hver menighet, overgav de dem med bønn og faste til den Herre som de hadde satt sin tro til.

²³И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

²⁴Efterat de så hadde draget igjennem Pisidia, kom de til Pamfylia,

²⁴И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

²⁵og da de hadde talt ordet i Perge, drog de ned til Attalia,

²⁵и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

²⁶og seilte derfra til Antiokia, det sted hvor de var blitt overgitt til Guds nåde for å gjøre den gjerning som de nu hadde fullført.

²⁶Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което [сега] бяха извършили.

²⁷Da de nu kom dit, samlet de menigheten og fortalte hvor store ting Gud hadde gjort ved dem, og at han hadde åpnet troens dør for hedningene.

²⁷И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

²⁸Og så blev de en ikke så kort tid hos disiplene.

²⁸И [там] преседяха доста време с учениците.