¹Og det kom nogen ned fra Judea og lærte brødrene: Dersom I ikke blir omskåret efter Mose skikk, kan I ikke bli frelst.

¹А някои слязоха от Юдея и учеха братята [казвайки]: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

²Da det nu opstod strid, og Paulus og Barnabas fikk et ikke lite ordskifte med dem, vedtok de at Paulus og Barnabas og nogen andre av dem skulde dra op til apostlene og de eldste i Jerusalem og legge dette spørsmål frem for dem.

²И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, [братята] наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

³Menigheten fulgte dem da et stykke på veien, og så drog de gjennem Fønikia og Samaria, idet de fortalte om hedningenes omvendelse, og de vakte stor glede hos alle brødrene.

³Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

⁴Og da de kom frem til Jerusalem, blev de mottatt av menigheten og apostlene og de eldste, og de fortalte hvor store ting Gud hadde gjort ved dem.

⁴А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

⁵Men det reiste sig nogen av fariseernes parti som hadde tatt ved troen, og sa: De må omskjæres og bydes å holde Mose lov.

⁵Но, [рекоха те], някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват [езичниците], и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

⁶Apostlene og de eldste kom da sammen for å overveie denne sak.

⁶Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

⁷Da det nu blev et skarpt ordskifte, stod Peter op og sa til dem: Brødre! I vet at allerede for lenge siden gjorde Gud det valg iblandt eder at ved min munn skulde hedningene få høre evangeliets ord og komme til troen.

⁷И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас [мене], щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

⁸Og Gud, som kjenner hjertene, gav dem vidnesbyrd, idet han gav dem likesom oss den Hellige Ånd,

⁸И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

⁹og han gjorde ingen forskjell mellem oss og dem, idet han ved troen renset deres hjerter.

⁹и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

¹⁰Hvorfor frister I da nu Gud ved å legge et åk på disiplenes nakke som hverken våre fedre eller vi var i stand til å bære?

¹⁰Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

¹¹Men ved den Herre Jesu nåde tror vi at vi blir frelst, på samme måte som de.

¹¹Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

¹²Da tidde hele mengden, og de hørte på Barnabas og Paulus, som fortalte hvor store tegn og undergjerninger Gud hadde gjort blandt hedningene ved dem.

¹²Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

¹³Og da de hadde holdt op å tale, tok Jakob til orde og sa: Brødre! Hør på mig:

¹³И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

¹⁴Simeon har fortalt hvorledes Gud fra først av drog omsorg for å få et folk av hedninger for sitt navn.

¹⁴Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

¹⁵Og dermed stemmer profetenes ord overens, således som det er skrevet:

¹⁵С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

¹⁶Derefter vil jeg vende tilbake og igjen opbygge Davids falne hytte, og det nedbrutte av den vil jeg atter opbygge, og jeg vil igjen opreise den,

¹⁶"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

¹⁷forat alle andre mennesker skal søke Herren, ja alle hedningefolkene, som mitt navn er blitt nevnt over, sier Herren, som gjør dette

¹⁷За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

¹⁸som er kjent av ham fra evighet av.

¹⁸Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

¹⁹Derfor mener jeg at vi ikke skal gjøre det tungt for dem av hedningene som omvender sig til Gud,

¹⁹Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

²⁰men skrive til dem at de skal avholde sig fra avgudenes urenhet og fra hor og fra det som er kvalt, og fra blod.

²⁰но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез [ядене] удавено и кръв.

²¹For Moses har fra gammel tid av i hver by dem som forkynner ham, idet han hver sabbat opleses i synagogene.

²¹Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия [закон], който се и прочита всяка събота в синагогите.

²²Da vedtok apostlene og de eldste sammen med hele menigheten å velge nogen menn iblandt sig og sende dem til Antiokia sammen med Paulus og Barnabas; det var Judas med tilnavnet Barsabbas og Silas, som var høit aktede menn blandt brødrene,

²²Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

²³og de skrev således med dem: Apostlene og eldste-brødrene hilser brødrene av hedningene i Antiokia og Syria og Kilikia.

²³И писаха им по тях [следното]: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

²⁴Eftersom vi har fått høre at nogen som er kommet fra oss, har forvirret eder ved sin tale og vakt uro i eders sjeler vi har ikke gitt dem noget pålegg

²⁴Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

²⁵så har vi, efterat vi var kommet til enighet i denne sak, vedtatt å velge nogen menn og sende dem til eder sammen med våre elskede brødre Barnabas og Paulus,

²⁵то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

²⁶menn som har våget sitt liv for vår Herre Jesu Kristi navns skyld.

²⁶човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

²⁷Vi har da sendt Judas og Silas, som også skal forkynne eder det samme muntlig.

²⁷И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

²⁸For den Hellige Ånd og vi har besluttet ikke å legge nogen annen tyngsel på eder enn disse nødvendige ting:

²⁸Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

²⁹at I avholder eder fra avgudsoffer og blod og det som er kvalt, og hor; dersom I vokter eder for disse ting, vil det gå eder vel. Lev vel!

²⁹да се въздържате от [ядене] идоложертвено, кръв и удавено, [тоже] и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

³⁰Da nu disse var sendt avsted, kom de til Antiokia, og de samlet hele menigheten og gav dem brevet.

³⁰И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките [вярващи] дадоха [им] посланието.

³¹Da de hadde lest det, blev de glade over trøsten de fikk.

³¹И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението [що им даваше].

³²Judas og Silas, som selv var profeter, trøstet brødrene med mange ord og styrket dem,

³²А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

³³og efterat de hadde vært en tid der, lot brødrene dem fare med fred til dem som hadde utsendt dem.

³³И след като преседяха [там] известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

³⁴Silas fant det best å bli der.

³⁴[Но Сила видя за добре да поседи още там].

³⁵Men Paulus og Barnabas blev i Antiokia, og de lærte og forkynte Herrens ord ved evangeliet sammen med mange andre.

³⁵А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

³⁶Men nogen tid derefter sa Paulus til Barnabas: La oss nu vende tilbake og se til brødrene i enhver by hvor vi forkynte Herrens ord, hvorledes de har det!

³⁶А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

³⁷Barnabas vilde også ta med Johannes som kaltes Markus;

³⁷И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

³⁸men Paulus syntes ikke at de skulde ta ham med som hadde skilt sig fra dem i Pamfylia og ikke var gått med dem til deres gjerning.

³⁸а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях [още] от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

³⁹Det kom da til en skarp strid, så de skiltes fra hverandre, og Barnabas tok Markus med sig og seilte avsted til Kypern;

³⁹И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

⁴⁰men Paulus valgte Silas til sin følgesvenn og drog ut, efterat brødrene hadde overgitt ham til Herrens nåde.

⁴⁰а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

⁴¹Og han drog igjennem Syria og Kilikia og styrket menighetene.

⁴¹И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.