¹Han kom da til Derbe og Lystra, og se, der var en disippel ved navn Timoteus, sønn av en jødisk kvinne som hadde tatt ved troen, og av en gresk far;

¹После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

²han hadde godt lov av brødrene i Lystra og Ikonium.

²Тоя [ученик] имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

³Ham vilde Paulus ha med sig på reisen, og han tok og omskar ham for de jøders skyld som var på de steder; for de visste alle at hans far var greker.

³Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

⁴Efter som de nu drog fra by til by, påla de brødrene å holde de bud som var vedtatt av apostlene og de eldste i Jerusalem.

⁴И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

⁵Så blev da menighetene styrket i troen, og vokste i tall for hver dag.

⁵Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

⁶De drog nu igjennem Frygia og det galatiske land, fordi de blev hindret av den Hellige Ånd fra å tale ordet i Asia;

⁶И [апостолите] преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

⁷og da de var kommet bortimot Mysia, prøvde de på å fare til Bitynia, men Jesu Ånd gav dem ikke lov;

⁷и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

⁸så drog de da utenom Mysia og drog ned til Troas.

⁸И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

⁹Og et syn viste sig om natten for Paulus: Det stod en mann fra Makedonia og bad ham og sa: Kom over til Makedonia og hjelp oss!

⁹И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

¹⁰Da han hadde sett synet, søkte vi straks å dra over til Makedonia; vi kunde skjønne at Herren hadde kalt oss til å forkynne evangeliet for dem.

¹⁰И като видя видението, веднага потърсихме [случай] да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

¹¹Vi seilte da ut fra Troas og styrte rett frem til Samotrake, og den næste dag til Neapolis,

¹¹И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

¹²og derfra til Filippi, som er den første by i den del av Makedonia og en romersk koloni; der i byen blev vi da nogen tid.

¹²и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и [римска] колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

¹³På sabbatsdagen gikk vi utenfor porten, til en elv hvor de pleide å samles til bønn, og vi satte oss der og talte til de kvinner som var kommet sammen.

¹³А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните [там] жени.

¹⁴Og der var en kvinne ved navn Lydia, en purpur-kremmerske fra byen Tyatira, som dyrket Gud efter jødenes tro; hun hørte på, og Herren oplot hennes hjerte, så hun gav akt på det som blev talt av Paulus.

¹⁴И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави [платове], слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

¹⁵Da nu hun og hennes hus var blitt døpt, bad hun oss og sa: Så sant I holder mig for å være en som tror på Herren, så kom inn i mitt hus og ta ophold der! Og hun nødde oss.

¹⁵И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

¹⁶Men det skjedde engang vi drog ut til bedestedet, at vi møtte en trælkvinne som hadde en spådomsånd, og som hjalp sine herrer til stor inntekt ved å spå.

¹⁶И [един ден], като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

¹⁷Hun fulgte efter Paulus og oss og ropte: Disse mennesker er den høieste Guds tjenere, som forkynner eder frelsens vei.

¹⁷Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

¹⁸Dette gjorde hun i mange dager. Da harmedes Paulus og vendte sig om og sa til ånden: Jeg byder dig i Jesu Kristi navn å fare ut av henne! Og den fór ut i samme stund.

¹⁸Това тя правеше много дни [наред]. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

¹⁹Men da hennes herrer så at deres håp om inntekt var ute, tok de fatt på Paulus og Silas og slepte dem avsted til torvet for å stille dem for retten,

¹⁹А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

²⁰og de førte dem frem for styresmennene og sa: Disse mennesker forstyrrer rent vår by; de er jøder,

²⁰И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

²¹og forkynner skikker som vi ikke har lov til å ta imot eller leve efter, vi som er romere.

²¹като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

²²Folket reiste sig også imot dem; styresmennene rev da klærne av dem og lot dem hudstryke,

²²На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

²³og da de hadde gitt dem mange slag, kastet de dem i fengsel, og bød fangevokteren å passe godt på dem.

²³И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

²⁴Da han hadde fått dette bud, kastet han dem i det innerste fangerum og satte deres føtter fast i stokken.

²⁴който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

²⁵Men ved midnattstid holdt Paulus og Silas bønn og sang lovsanger til Gud, og fangene hørte på dem.

²⁵Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

²⁶Da kom det med ett et sterkt jordskjelv, så fengslets grunnvoller rystet, og straks sprang alle dører op, og alles lenker løstes.

²⁶внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

²⁷Fangevokteren fór da op av søvne, og da han så fengslets dører åpne, drog han et sverd og vilde drepe sig, fordi han trodde at fangene var rømt.

²⁷И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

²⁸Men Paulus ropte med høi røst: Gjør dig ikke noget ondt! vi er her alle.

²⁸Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

²⁹Han bad da om lys og sprang inn, og han falt skjelvende ned for Paulus og Silas.

²⁹Тогава [началникът] поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

³⁰Og han førte dem utenfor og sa: Herrer! hvad skal jeg gjøre for å bli frelst?

³⁰и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

³¹De sa da: Tro på den Herre Jesus, sa skal du bli frelst, du og ditt hus!

³¹А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

³²Og de talte Herrens ord til ham og til alle som var i hans hus

³²И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

³³Så tok han dem til sig i samme time på natten og vasket dem efter slagene, og straks blev han døpt med alle sine,

³³И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

³⁴og han førte dem op i sitt hus og satte et bord for dem, og frydet sig, efterat han med hele sitt hus var kommet til troen på Gud.

³⁴И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

³⁵Da det nu var blitt dag, sendte styresmennene bud med sine tjenere: Gi disse mennesker fri!

³⁵А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

³⁶Fangevokteren fortalte da disse ord til Paulus: Styresmennene har sendt bud at I skal gis fri; så gå nu ut og dra bort i fred!

³⁶И началникът съобщи думите на Павла, [казвайки]: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

³⁷Men Paulus sa til dem: De har hudstrøket oss for alles øine, uten lov og dom, vi som er romerske borgere; så har de kastet oss i fengsel, og nu jager de oss lønnlig bort? Nei, la dem selv komme og føre oss ut!

³⁷Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

³⁸Tjenerne meldte disse ord til styresmennene; da blev de redde, da de fikk høre at de var romerske borgere,

³⁸И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

³⁹og de kom og gav dem gode ord, og førte dem ut og bad dem fare fra byen.

³⁹и дойдоха та ги помолиха [да бъдат снизходителни] и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

⁴⁰Så gikk de da ut av fengslet og gikk inn til Lydia, og efterat de hadde sett brødrene og formant dem, drog de avsted.

⁴⁰А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.