¹Efterat de hadde reist igjennem Amfipolis og Apollonia, kom de til Tessalonika, hvor jødene hadde en synagoge.

¹И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

²Efter sin sedvane gikk Paulus inn til dem, og på tre sabbatsdager holdt han samtale med dem ut av skriftene,

²И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи [наред] разискваше с тях от писанията,

³og la ut og forklarte at Messias skulde lide og opstå fra de døde, og sa: Dette er Messias, den Jesus som jeg forkynner eder.

³та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, [каза той], аз ви проповядвам е Христос.

⁴Og nogen av dem lot sig overbevise og holdt sig til Paulus og Silas, likeså en stor mengde av de grekere som dyrket Gud, og ikke få av de fornemste kvinner.

⁴И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

⁵Men jødene blev nidkjære og tok med sig nogen onde mennesker, nogen dagdrivere, og gjorde et opløp og satte byen i røre, og de trengte frem imot Jasons hus og søkte å få dem ut til folket;

⁵Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха [Павла и Сила], за да ги изведат пред народа.

⁶men da de ikke fant dem, slepte de Jason og nogen brødre frem for by-dommerne og ropte: Disse som opvigler hele verden, er også kommet hit,

⁶Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

⁷og Jason har tatt imot dem; og alle disse gjør stikk imot keiserens bud og sier at en annen, en som heter Jesus, er konge.

⁷и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

⁸Da folket og by-dommerne hørte dette, blev de forferdet,

⁸И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

⁹og efterat de hadde latt Jason og de andre innestå for dem, lot de dem fare.

⁹Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

¹⁰Men straks samme natt sendte brødrene både Paulus og Silas avsted til Berøa. Da de kom dit, gikk de bort i jødenes synagoge.

¹⁰А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

¹¹Men disse var av et edlere sinn enn de i Tessalonika; de tok imot ordet med all godvilje, og gransket daglig i skriftene om det var således som det blev sagt dem.

¹¹И [беряните] бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията [да видят] дали това е вярно.

¹²Mange av disse kom da til troen, og ikke få av de fornemme greske kvinner og menn.

¹²И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

¹³Men da jødene i Tessalonika fikk vite at Guds ord blev forkynt av Paulus også i Berøa, kom de dit og opegget folket der også.

¹³Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

¹⁴Straks sendte da brødrene Paulus avsted på veien til havet; men både Silas og Timoteus blev tilbake der.

¹⁴Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

¹⁵De som fulgte med Paulus, førte ham da til Aten, og drog så derfra med det bud til Silas og Timoteus at de skulde komme til ham så snart som mulig.

¹⁵А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха [от него] заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

¹⁶Mens nu Paulus ventet på dem i Aten, harmedes hans ånd i ham, da han så at byen var full av avgudsbilleder.

¹⁶А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

¹⁷Han holdt da samtaler i synagogen med jødene og dem som dyrket Gud, og på torvet hver dag med dem han traff på.

¹⁷И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се [случеше] да се среща.

¹⁸Nogen av de epikureiske og stoiske visdomslærere innlot sig også i ordskifte med ham, og nogen sa: Hvad mener vel denne ordgyder? Andre igjen sa: Han synes å være en som forkynner utenlandske guddommer det var fordi han forkynte evangeliet om Jesus og opstandelsen.

¹⁸Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

¹⁹Så tok de ham ved hånden og førte ham op på Areopagus, og sa: Kan vi få vite hvad dette er for en ny lære som du forkynner?

¹⁹Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

²⁰for underlige ting fører du frem for våre ører; vi ønsker derfor å få vite hvad dette skal bety.

²⁰Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

²¹Men alle atenere og de fremmede som opholdt sig der, gav sig ikke stunder til annet enn å fortelle eller høre nytt.

²¹(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

²²Så stod da Paulus frem midt på Areopagus og sa: Atenske menn! I alle måter ser jeg at I er ivrige i eders gudsfrykt.

²²И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

²³For da jeg gikk omkring og så på eders helligdommer, fant jeg også et alter som det var satt den innskrift på: For en ukjent Gud. Det som I altså dyrker uten å kjenne det, dette forkynner jeg eder.

²³Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

²⁴Gud, han som gjorde verden og alt som i den er, han som er herre over himmel og jord, han bor ikke i templer gjort med hender;

²⁴Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

²⁵heller ikke tjenes han av menneskelige hender som om han trengte til noget, han som jo selv gir alle liv og ånde og alle ting;

²⁵нито Му са [потребни] служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

²⁶og han lot alle folkeslag av ett blod bo over hele jorderike, og satte dem faste tider og grenseskjell mellem deres bosteder,

²⁶направил е от една [кръв] всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като [им] е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

²⁷forat de skulde lete efter Gud, om de dog kunde føle og finne ham, enda han ikke er langt borte fra nogen eneste av oss.

²⁷за да търсят Бога, та дано биха Го [поне] напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

²⁸For i ham er det vi lever og rører oss og er til, som også nogen av eders skalder har sagt: For vi er også hans ætt.

²⁸защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

²⁹Da vi nu altså er Guds ætt, bør vi ikke tro at guddommen er lik gull eller sølv eller sten, et billedverk av menneskelig kunst og tanke.

²⁹И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

³⁰Efterat Gud da har båret over med vankundighetens tider, byder han nu menneskene at de alle allesteds skal omvende sig,

³⁰Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

³¹eftersom han har fastsatt en dag da han skal dømme verden med rettferdighet ved en mann som han har bestemt til det, efterat han har gitt fullgodt bevis for alle ved å opreise ham fra de døde.

³¹тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

³²Da de hørte om dødes opstandelse, spottet nogen, men andre sa: Vi vil høre dig ennu en gang om dette.

³²А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

³³Dermed gikk da Paulus bort fra dem.

³³И така Павел си излезе измежду тях.

³⁴Men nogen menn holdt sig til ham og kom til troen, iblandt dem også Dionysius, en av Areopagus-dommerne, og en kvinne ved navn Damaris, og nogen andre med dem.

³⁴А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.