¹Derefter drog han fra Aten og kom til Korint.

¹Подир това [Павел] тръгна от Атина и дойде в Коринт,

²Der fant han en jøde ved navn Akvilas, født i Pontus, som nylig var kommet fra Italia med sin hustru Priskilla, fordi Klaudius hadde påbudt at alle jøder skulde forlate Rom; dem gav han sig i lag med,

²гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и [Павел] дойде при тях.

³og da han drev samme håndverk, bodde han hos dem og arbeidet der; for de var teltmakere av håndverk.

³И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

⁴Men hver sabbat holdt han samtaler i synagogen, og han overbeviste jøder og grekere.

⁴И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

⁵Da nu Silas og Timoteus kom ned fra Makedonia, var Paulus helt optatt av å lære, idet han vidnet for jødene at Jesus er Messias.

⁵А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

⁶Men da de stod imot og spottet, rystet han støvet av sine klær og sa til dem: Eders blod komme over eders eget hode! Jeg er ren; fra nu av går jeg til hedningene.

⁶Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист [от нея]; отсега ще отивам между езичниците.

⁷Så gikk han bort derfra, og tok inn i et hus som tilhørte en mann ved navn Justus, som dyrket Gud; hans hus lå like ved synagogen.

⁷И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

⁸Men synagoge-forstanderen Krispus kom til troen på Herren med hele sitt hus, og mange av korintierne som hørte ham, kom til troen og lot sig døpe.

⁸А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

⁹Og Herren sa til Paulus i et syn om natten: Frykt ikke, men tal, og ti ikke!

⁹И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

¹⁰Jeg er med dig, og ingen skal røre dig for å gjøre dig ondt; for jeg har meget folk i denne by.

¹⁰защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

¹¹Så tok han ophold der i et år og seks måneder, og lærte Guds ord iblandt dem.

¹¹И той преседя [там] година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

¹²Men da Gallio var landshøvding i Akaia, reiste jødene sig alle som en mot Paulus og førte ham for domstolen og sa:

¹²А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

¹³Denne opvigler folk til å dyrke Gud på annen vis enn loven byder.

¹³Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

¹⁴Da nu Paulus skulde til å oplate munnen, sa Gallio til jødene: Var det nogen misgjerning eller slem udåd, I jøder, da hadde jeg hatt god grunn til å høre tålmodig på eder;

¹⁴Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

¹⁵men er det spørsmål om en lære og om navn og om eders lov, da får det bli eders sak; dommer i disse ting vil jeg ikke være.

¹⁵но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

¹⁶Og han drev dem bort fra domstolen.

¹⁶И изпъди ги от съдилището.

¹⁷Men da tok de alle fatt på synagoge-forstanderen Sostenes og slo ham midt for domstolen; og Gallio brydde sig ikke noget om alt dette.

¹⁷Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

¹⁸Paulus blev der da ennu en lang tid; så sa han farvel til brødrene og seilte avsted til Syria og i følge med ham Priskilla og Akvilas efterat han i Kenkreæ hadde klippet sitt hår; for han hadde et løfte på sig.

¹⁸А Павел, след като поседя [там] още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

¹⁹Så kom de til Efesus; der lot han de andre bli tilbake, og selv gikk han inn i synagogen og gav sig i samtale med jødene.

¹⁹Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

²⁰Da de bad ham bli der lenger, samtykte han ikke,

²⁰но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

²¹men sa farvel til dem og sa: Jeg vil komme til eder en annen gang, om Gud så vil. Så seilte han fra Efesus

²¹А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

²²og kom til Cesarea; derefter drog han op og hilste på menigheten, og drog så ned til Antiokia.

²²И като слезе в Кесария, възлезе [в Ерусалим] та поздрави църквата и [после] слезе в Антиохия.

²³Da han hadde vært der nogen tid, drog han ut, og vandret gjennem det galatiske land og Frygia fra ende til annen og styrket alle disiplene.

²³И като поседя [там] известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

²⁴Men det var en jøde ved navn Apollos, født i Aleksandria, en vel talende mann, som kom til Efesus; han var sterk i skriftene.

²⁴И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

²⁵Han var oplært i Herrens vei, og da han var brennende i ånden, talte og lærte han grundig om Jesus, enda han bare kjente Johannes' dåp.

²⁵Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

²⁶Og han begynte å tale frimodig i synagogen. Da Priskilla og Akvilas hadde hørt ham, tok de ham til sig og la Guds vei nøiere ut for ham.

²⁶Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

²⁷Da han nu vilde dra videre til Akaia, tilskyndte brødrene ham, og skrev til disiplene der om å ta imot ham. Og da han kom dit, blev han ved Guds nåde til stort gagn for de troende;

²⁷И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

²⁸for med kraft målbandt han jødene offentlig, idet han viste av skriftene at Jesus er Messias.

²⁸защото силно опровергаваше юдеите [и то] публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.