¹Mens Apollos var i Korint, skjedde det at Paulus kom til Efesus, efterat han hadde vandret igjennem de øvre landskaper.

¹А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, [гдето] намери някои ученици.

²Der fant han nogen disipler og sa til dem: Fikk I den Hellige Ånd da I kom til troen? De svarte ham: Vi har ikke engang hørt om den Hellige Ånd er kommet.

²И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му [отговориха]: Даже не сме чули дали има Светия Дух.

³Han sa da: Hvad dåp blev I da døpt med? De sa: Med Johannes' dåp.

³И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.

⁴Da sa Paulus: Johannes, han døpte med omvendelses dåp, idet han sa til folket at de skulde tro på den som kom efter ham, det er på Jesus.

⁴А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.

⁵Da de hørte dette, lot de sig døpe til den Herre Jesu navn,

⁵И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

⁶og da Paulus la hendene på dem, kom den Hellige Ånd over dem, og de talte med tunger og profetiske ord.

⁶И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха [други] езици и пророкуваха.

⁷Disse menn var i alt omkring tolv.

⁷И те всички бяха около дванадесет мъже.

⁸Han gikk da inn i synagogen og talte frimodig i tre måneder, idet han holdt samtaler med dem og overtydet dem om det som hører Guds rike til.

⁸И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше [с людете] и [ги] увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.

⁹Men da nogen forherdet sig og ikke vilde tro, og talte ille om Guds vei så mengden hørte på det, da brøt han lag med dem og skilte disiplene fra dem, og holdt daglige samtaler i Tyrannus' skole.

⁹А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

¹⁰Dette varte i to år, så alle som bodde i Asia, fikk høre Herrens ord, både jøder og grekere.

¹⁰И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.

¹¹Og usedvanlige kraftgjerninger gjorde Gud ved Paulus' hender,

¹¹При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;

¹²så at de endog tok svededuker eller forklær som han hadde hatt på sig, og bar til de syke, og sykdommene vek fra dem, og de onde ånder fór ut av dem.

¹²дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

¹³Men også nogen av de jødiske ånde-manere som fór omkring, tok sig fore å nevne den Herre Jesu navn over dem som hadde onde ånder, og sa: Jeg maner eder ved den Jesus som Paulus forkynner.

¹³А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

¹⁴Det var nogen sønner av Skevas, en jødisk yppersteprest, syv i tallet, som gjorde dette.

¹⁴И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,

¹⁵Men den onde ånd svarte dem: Jesus kjenner jeg, og Paulus vet jeg om; men I, hvem er I?

¹⁵Но [еднаж] злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

¹⁶Og mannen som den onde ånd var i, sprang inn på dem og vant på dem begge to og overmannet dem, så at de måtte fly nakne og sårede ut av huset.

¹⁶И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

¹⁷Dette blev da vitterlig for alle dem som bodde i Efesus, både jøder og grekere, og det falt frykt over dem alle, og den Herre Jesu navn blev prist,

¹⁷И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

¹⁸og mange av dem som var kommet til troen, kom og bekjente og fortalte om sine gjerninger.

¹⁸И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

¹⁹Og en stor hop av dem som hadde drevet med utillatelige kunster, bar sine bøker sammen og brente dem op for alles øine; og de regnet ut deres verdi og fant at den var femti tusen sølvpenninger.

¹⁹Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.

²⁰Således hadde Herrens ord sterk fremgang og fikk makt.

²⁰Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.

²¹Da nu dette var fullført, satte Paulus sig fore å reise gjennem Makedonia og Akaia og dra til Jerusalem, idet han sa: Når jeg har vært der, må jeg også se Rom.

²¹И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

²²Han sendte da to av dem som gikk ham til hånde, Timoteus og Erastus, til Makedonia; selv blev han ennu nogen tid i Asia.

²²И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за [още известно] време в Азия.

²³Men ved denne tid blev det et ikke lite opstyr om Guds vei.

²³А по онова време се подигна голямо размирие относно [Господния път].

²⁴For en mann ved navn Demetrius, en sølvsmed, som arbeidet Diana-templer av sølv, og som hjalp kunstnerne til en ikke liten inntekt,

²⁴Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни [храмчета на] Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

²⁵sammenkalte disse og de arbeidere som syslet med dette, og sa til dem: I menn! I vet at av dette arbeid har vi vår velstand,

²⁵като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

²⁶og I ser og hører at ikke bare i Efesus, men i næsten hele Asia har denne Paulus ved sine overtalelser forført en stor hop, idet han sier at de ikke er guder de som arbeides med hendene.

²⁶И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.

²⁷Nu er det ikke bare den fare for oss at denne håndtering skal komme i vanrykte, men også at den store gudinne Dianas tempel skal bli regnet for intet, og at det skal bli gjort ende på hennes storhet, som hele Asia, ja hele jorderike dyrker.

²⁷И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

²⁸Da de hørte dette, blev de fulle av vrede og ropte: Stor er efesernes Diana!

²⁸Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!

²⁹Og hele byen kom i oprør, og de stormet alle som en avsted til teatret og rev med sig Gajus og Aristarkus, to makedoniere, Paulus' reisefeller.

²⁹И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;

³⁰Paulus vilde nu gå der inn til folket, men disiplene tillot ham det ikke;

³⁰А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,

³¹også nogen av asiarkene, som var hans venner, sendte bud til ham og bad ham at han ikke måtte gå inn i teatret.

³¹така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

³²Nogen skrek nu ett, andre et annet; for forsamlingen var i et røre, og størstedelen visste ikke hvad de var kommet sammen for.

³²И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

³³Men nogen av hopen satte Aleksander inn i saken, da jødene skjøv ham frem; Aleksander slo da til lyd med hånden og vilde holde en forsvarstale til folket.

³³А някои от народа изкараха Александра [да говори], понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

³⁴Men da de fikk vite at han var jøde, blev det ett rop fra dem alle, og de skrek i omkring to timer: Stor er efesernes Diana!

³⁴Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

³⁵Men by-skriveren fikk hopen til å være rolig, og sa derefter: I menn fra Efesus! Hvilket menneske er det vel som ikke vet at efesernes by er tempelvokter for den store Diana og hennes himmelfalne billede?

³⁵Тогава [градският] писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера [идол?]

³⁶Da nu ingen motsier dette, må I holde eder rolige og ikke foreta eder noget forhastet.

³⁶И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

³⁷For I har ført hit disse mennesker, som hverken er tempelranere eller spotter eders gudinne.

³⁷Защото сте довели [тук] тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

³⁸Har nu altså Demetrius og kunstnerne med ham nogen klage mot nogen, da holdes det jo rettergangsdager, og her er jo landshøvdinger; la dem kalle hverandre inn for retten!

³⁸Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

³⁹Men har I noget å kreve i andre saker, da skal det bli avgjort i lovlig tingmøte.

³⁹Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

⁴⁰For vi står endog i fare for å komme under tiltale som oprørere for denne dags skyld, da det ikke er nogen grunn som vi kan svare med for dette opløp.

⁴⁰Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина [за него;] и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.

⁴¹Ved å tale så fikk han forsamlingen til å gå sin vei.

⁴¹И като рече това, разпусна събранието.