¹Da vi nu hadde berget oss, fikk vi vite at øen hette Malta.

¹И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

²De innfødte viste ikke liten menneskekjærlighet mot oss; de tendte op en ild og tok sig av oss alle sammen, da det hadde begynt å regne og var koldt.

²А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

³Men da Paulus sanket sammen en hop tørre kvister og kastet dem på ilden, krøp en orm ut på grunn av heten og bet sig fast i hans hånd.

³И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

⁴Da nu de innfødte så dyret henge ved hans hånd, sa de til hverandre: Dette menneske er visselig en morder, som den hevnende rettferdighet ikke gir lov til å leve, skjønt han er berget fra havet.

⁴А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

⁵Han rystet da dyret av sig inn i ilden, og hadde intet mén av det;

⁵Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

⁶men de ventet på at han skulde hovne eller falle død om med det samme. Da de nu ventet lenge, og så at han ikke hadde noget ondt av det, kom de på andre tanker, og sa at han var en gud.

⁶А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

⁷Men nær ved dette sted hadde den første mann på øen, ved navn Publius, en gård; han tok imot oss og viste oss vennlig gjestfrihet i tre dager.

⁷А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

⁸Og det traff sig så at Publius' far lå meget syk av feber og blodgang; Paulus gikk da inn til ham og bad og la hendene på ham og helbredet ham.

⁸И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

⁹Men da dette hadde hendt, kom også de andre der på øen som hadde sykdommer, og blev helbredet.

⁹Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

¹⁰De viste oss også stor ære, og da vi fór derfra, førte de ombord i skibet det vi kunde ha bruk for.

¹⁰които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

¹¹Da nu tre måneder var gått, fór vi derfra på et skib fra Aleksandria som hadde hatt vinterleie ved øen og hadde tvillingene til merke;

¹¹И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

¹²og vi løp inn til Syrakus og blev der i tre dager;

¹²И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

¹³og efterat vi derfra hadde seilt rundt kysten, kom vi til Regium. Dagen efter blev det sønnenvind, så vi efter to dagers fart kom til Puteoli.

¹³И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

¹⁴Der fant vi brødre, og de bad oss bli syv dager hos dem; og så kom vi til Rom.

¹⁴гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

¹⁵Og da brødrene der fikk høre om oss, gikk de oss i møte derfra til Forum Appii og Tres Tabernæ; da Paulus så dem, takket han Gud og fattet mot.

¹⁵отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

¹⁶Da vi nu var kommet til Rom, overgav høvedsmannen fangene til høvdingen for livvakten; men Paulus fikk lov til å bo for sig selv sammen med den stridsmann som holdt vakt over ham.

¹⁶А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

¹⁷Og da tre dager var gått, skjedde det at han kalte sammen de første menn blandt jødene der i byen, og da de var kommet sammen, sa han til dem: Mine brødre! jeg som ikke har gjort noget imot vårt folk eller våre fedres skikker, blev fra Jerusalem av overgitt som fange i romernes hender;

¹⁷И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа [ни], или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

¹⁸da de hadde forhørt mig, vilde de late mig løs, fordi det ikke var nogen døds-sak mot mig.

¹⁸които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо [достойно] за смърт.

¹⁹Men da jødene satte sig imot det, blev jeg nødt til å innanke min sak for keiseren, men ikke som om jeg hadde noget klagemål imot mitt folk.

¹⁹Но понеже юдеите се възпротивиха [на това], принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

²⁰Av denne årsak har jeg da bedt eder hit for å få se eder og tale med eder; for det er for Israels håps skyld jeg bærer denne lenke.

²⁰По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

²¹De sa da til ham: Hverken har vi fått noget brev om dig fra Judea, heller ikke er nogen av brødrene kommet og har meldt eller sagt noget ondt om dig.

²¹А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

²²Men vi vil gjerne få høre av dig hvad du mener; for om denne sekt er det oss vitterlig at den allesteds finner motsigelse.

²²Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

²³Efterat de da hadde avtalt en dag med ham, kom de i større mengde til ham i hans herberge; han la da ut for dem, idet han vidnet om Guds rike og søkte å overbevise dem om Jesus ut av Mose lov og profetene, fra årle morgen til aften silde.

²³И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

²⁴Og nogen blev overbevist ved det han sa, men andre var vantro.

²⁴И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

²⁵De gikk da fra hverandre i uenighet, idet Paulus sa det ene ord: Rettelig talte den Hellige Ånd ved profeten Esaias til eders fedre da han sa:

²⁵И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

²⁶Gå til dette folk og si: I skal høre og høre og ikke forstå, og se og se og ikke skjelne;

²⁶"Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

²⁷for dette folks hjerte er sløvet, og med ørene hører de tungt, og sine øine lukker de, forat de ikke skal se med øinene og høre med ørene og forstå med hjertet og omvende sig, så jeg kunde få læge dem.

²⁷Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

²⁸Så være det eder da vitterlig at denne Guds frelse er blitt utsendt til hedningene; hos dem skal den også finne øre.

²⁸Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

²⁹Og da han hadde sagt dette, gikk jødene bort og hadde et skarpt ordskifte innbyrdes.

²⁹[И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].

³⁰Han blev da to fulle år i sitt leide herberge, og tok imot alle som kom til ham,

³⁰А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

³¹og han forkynte Guds rike og lærte om den Herre Jesus med all frimodighet, uten hindring.

³¹като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.