¹Paulus, Jesu Kristi tjener, kalt til apostel, utkåret til å forkynne Guds evangelium,

¹Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен [да проповядва] благовестието от Бога,

²som han forut lovte ved sine profeter i hellige skrifter,

²(което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

³om hans Sønn, som efter kjødet er kommet av Davids ætt,

³за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

⁴som efter hellighets ånd er godtgjort å være Guds veldige Sønn ved opstandelsen fra de døde, Jesus Kristus, vår Herre,

⁴а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

⁵ved hvem vi fikk nåde og apostelembede for å virke troens lydighet blandt alle hedningefolkene til hans navns ære,

⁵чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да [привеждаме] в послушност към вярата [човеци] от всичките народи;

⁶blandt hvilke også I er kalt til Jesus Kristus

⁶между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

⁷- til alle Guds elskede, kalte, hellige som er i Rom: Nåde være med eder og fred fra Gud vår Fader og den Herre Jesus Kristus!

⁷до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

⁸Først takker jeg min Gud ved Jesus Kristus for eder alle, fordi eders tro er navnkundig i hele verden.

⁸Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

⁹For Gud, som jeg tjener i min ånd i hans Sønns evangelium, er mitt vidne hvor uavlatelig jeg kommer eder i hu,

⁹Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

¹⁰idet jeg alltid i mine bønner beder om at jeg dog endelig engang ved Guds vilje må få lykke til å komme til eder.

¹⁰молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

¹¹For jeg lenges efter å se eder, så jeg kunde la eder få del med mig i nogen åndelig nådegave, forat I kunde styrkes,

¹¹Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

¹²det vil si at jeg hos eder kunde vederkveges sammen med eder ved den felles tro, eders og min.

¹²то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, [която е и] ваша и моя,

¹³Og jeg vil ikke, brødre, at I skal være uvitende om at jeg ofte har satt mig fore å komme til eder - men jeg er blitt hindret inntil nu - forat jeg kunde ha nogen frukt også blandt eder likesom blandt de andre hedningefolk.

¹³И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

¹⁴Jeg står i gjeld både til grekere og til barbarer, både til vise og uvise;

¹⁴Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

¹⁵således er jeg for min del villig til å forkynne evangeliet også for eder i Rom.

¹⁵и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

¹⁶For jeg skammer mig ikke ved evangeliet; for det er en Guds kraft til frelse for hver den som tror, både for jøde først og så for greker;

¹⁶Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

¹⁷for i det åpenbares Guds rettferdighet av tro til tro, som skrevet er: Den rettferdige, ved tro skal han leve.

¹⁷Защото в него се открива правдата, [която е] от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

¹⁸For Guds vrede åpenbares fra himmelen over all ugudelighet og urettferdighet hos mennesker som holder sannheten nede i urettferdighet;

¹⁸Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

¹⁹for det som en kan vite om Gud, ligger åpent for dem, for Gud har åpenbaret dem det.

¹⁹Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

²⁰For hans usynlige vesen, både hans evige kraft og hans guddommelighet, er synlig fra verdens skapelse av, idet det kjennes av hans gjerninger, forat de skal være uten undskyldning,

²⁰Понеже от създанието на [света] {В изданието от 1940 г. "света" липсва.} това, което е невидимо у Него, [сиреч] вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, [човеците] остават без извинение.

²¹fordi de, enda de kjente Gud, dog ikke æret eller takket ham som Gud, men blev dårlige i sine tanker, og deres uforstandige hjerte blev formørket.

²¹Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито [Му] благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

²²Mens de gjorde sig til av å være vise, blev de dårer,

²²Като се представяха за мъдри, те глупееха,

²³og byttet den uforgjengelige Guds herlighet bort mot et billede, en avbildning av et forgjengelig menneske og av fugler og av firføtte dyr og av krypdyr.

²³и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

²⁴Derfor overgav også Gud dem i deres hjerters lyster til urenhet, til å vanære sine legemer sig imellem,

²⁴Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -

²⁵de som byttet Guds sannhet bort mot løgn og æret og dyrket skapningen fremfor skaperen, han som er velsignet i evighet. Amen.

²⁵те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

²⁶Derfor overgav Gud dem til skammelige lyster; for både deres kvinner forvendte den naturlige bruk til den unaturlige,

²⁶Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на [тялото] в противоестествено.

²⁷og på samme vis forlot også mennene den naturlige bruk av kvinnen og brente i sin lyst efter hverandre, så at menn drev skjenselsverk med menn, og fikk på sig selv det vvederlag for sin forvillelse som rett var.

²⁷Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

²⁸Og likesom de ikke brydde sig om å eie Gud i kunnskap, så overgav Gud dem til et sinn som intet duer, så de gjorde det usømmelige:

²⁸И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

²⁹fulle av all urettferdighet, vanart, havesyke, ondskap; fulle av avind, mord, trette, svik, list;

²⁹изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

³⁰øretutere, baktalere, gudsforhatte, voldsmenn, overmodige, storskrytere, opfinnsomme til ondt; ulydige mot foreldre,

³⁰шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите [си],

³¹uforstandige, upålitelige, ukjærlige, ubarmhjertige;

³¹безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

³²slike som godt kjenner Guds dom at de som gjør sådant, fortjener døden, og dog ikke bare gjør det, men endog holder med dem som gjør det.

³²които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.