¹Derfor er du uten undskyldning, menneske, hvem du enn er som dømmer. For idet du dømmer din næste, fordømmer du dig selv; for du gjør det samme, du som dog dømmer;

¹Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш [другиго]; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

²men vi vet at Guds dom, som sannhet byder, er over dem som gjør slikt.

²А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

³Men mener du det, du menneske, du som dømmer dem som gjør slikt, og selv gjør det, at du skal undfly Guds dom?

³И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

⁴Eller forakter du hans godhets og tålmods og langmods rikdom, og vet ikke at Guds godhet driver dig til omvendelse?

⁴Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост [е назначена да] те води към покаяние?

⁵Ved din hårdhet og ditt ubotferdige hjerte ophoper du dig vrede på vredens dag, den dag da Guds rettferdige dom åpenbares,

⁵а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

⁶han som skal betale enhver efter hans gjerninger:

⁶Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁷dem som med utholdenhet i god gjerning søker herlighet og ære og uforgjengelighet, skal han gi evig liv,

⁷вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁸men dem som er gjenstridige og ulydige mot sannheten, men lydige mot urettferdigheten, dem skal times vrede og harme.

⁸а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁹Trengsel og angst skal komme over hver menneskesjel som gjør det onde, både jøde først og så greker;

⁹скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, [после] и на гърка,

¹⁰men herlighet og ære og fred skal times hver den som gjør det gode, både jøde først og så greker.

¹⁰а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, [после] и на гърка.

¹¹For Gud gjør ikke forskjell på folk:

¹¹Понеже Бог не гледа на лице.

¹²alle som syndet uten loven, skal også gå fortapt uten loven, og alle som syndet under loven, skal dømmes ved loven;

¹²Защото тия, които са съгрешили без [да имат] закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

¹³for ikke de som hører loven, er rettferdige for Gud, men de som gjør efter loven, skal bli rettferdiggjort.

¹³Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

¹⁴For når hedningene, som ikke har loven, av naturen gjør det loven byder, da er disse, som dog ikke har loven, sig selv en lov;

¹⁴(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което [се изисква] от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

¹⁵de viser at lovens gjerning er skrevet i deres hjerter, idet også deres samvittighet gir sitt vidnesbyrd, og deres tanker innbyrdes anklager eller også forsvarer dem -

¹⁵по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

¹⁶på den dag da Gud skal dømme det skjulte hos menneskene efter mitt evangelium ved Jesus Kristus.

¹⁶в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните [дела] на човеците според моето благовестие.

¹⁷Men om du kalles jøde og setter din lit til loven og roser dig av Gud

¹⁷Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

¹⁸og kjenner hans vilje og dømmer om de forskjellige ting, idet du lærer av loven,

¹⁸знаеш [Неговата воля], и разсъждаваш между различни[ мнения], понеже се учиш от закона;

¹⁹og trøster dig til å være en veiviser for blinde, et lys for dem som er i mørke,

¹⁹[ако] при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

²⁰en opdrager for dårer, en lærer for umyndige, da du har den rette form for kunnskap og sannhet i loven:

²⁰наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

²¹du som altså lærer en annen, lærer du ikke dig selv? du som preker at en ikke skal stjele, stjeler du?

²¹тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

²²du som sier at en ikke skal drive hor, driver du hor? du som har motbydelighet for avgudene, raner du avgudenes templer?

²²Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

²³Du som roser dig av loven, du vanærer Gud ved å bryte loven!

²³Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

²⁴For for eders skyld spottes Guds navn blandt hedningene, som skrevet er.

²⁴[Питам това], защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

²⁵For omskjærelsen har vel sin nytte om du holder loven; men er du en lov-bryter, da er din omskjærelse blitt til forhud.

²⁵Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

²⁶Om altså den uomskårne holder lovens bud, skal da ikke hans forhud bli regnet som omskjærelse?

²⁶И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

²⁷Og den av naturen uomskårne som opfyller loven, skal dømme dig, du som med bokstav og omskjærelse er en lov-bryter.

²⁷и оня, който [остане] в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан [закон] и обрязване, но си престъпник на закона?

²⁸For ikke den er jøde som er det i det åpenbare; heller ikke er det omskjærelse som skjer i det åpenbare, på kjøttet;

²⁸Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

²⁹men den som er jøde i det skjulte, han er jøde, og omskjærelsen er hjertets omskjærelse i Ånden, ikke i bokstaven; en sådan har sin ros, ikke av mennesker, men av Gud.

²⁹но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.