¹Hvad fortrin har da jøden? eller hvad gagn er det i omskjærelsen?

¹Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

²Meget i alle måter; først og fremst det at Guds ord blev dem betrodd.

²Много във всяко отношение, а първо, защото на [юдеите] се повериха Божествените писания.

³For hvorledes er det? om somme var utro, skulde da deres utroskap gjøre Guds troskap til intet?

³Понеже, ако някои бяха без вяра, що [от това?] тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

⁴Langt derifra! la det stå fast at Gud er sanndru, men hvert menneske en løgner, som skrevet er: At du må kjennes rettferdig i dine ord og vinne når du fører din sak.

⁴Да не бъде! но Бог нека бъде [признат за] верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".

⁵Men dersom vår urettferdighet viser Guds rettferdighet, hvad skal vi da si? Er vel Gud urettferdig når han fører sin vrede over oss? Jeg taler på menneskelig vis.

⁵Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

⁶Langt derifra! hvorledes kunde Gud da dømme verden?

⁶Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

⁷Ja, men dersom Guds sanndruhet ved min løgn åpenbarte sig rikelig til hans ære, hvorfor blir da jeg enda dømt som en synder?

⁷Обаче, [казваш ти], ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

⁸Og skal vi da ikke - som vi spottes for, og som nogen sier at vi lærer - gjøre det onde forat det gode kan komme derav? Rettferdig er den dom som treffer slike.

⁸И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние [така] говорим). На такива осъждането е справедливо.

⁹Hvad da? har vi nogen fordel? Nei, aldeles ikke; vi har jo før anklaget både jøder og grekere for at de alle sammen er under synd,

⁹Тогава що [следва]? Имаме ли ние някакво предимство [над езичниците]? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

¹⁰som skrevet er: Det finnes ikke en rettferdig, enn ikke en;

¹⁰Както е писано: - "Няма праведен ни един;

¹¹det finnes ikke en som er forstandig; det finnes ikke en som søker Gud;

¹¹Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

¹²alle er avveket; alle til hope er de blitt uduelige; det finnes ikke nogen som gjør godt, det finnes ikke en eneste.

¹²Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

¹³Deres strupe er en åpnet grav; med sine tunger gjorde de svik, ormegift er under deres leber.

¹³"Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".

¹⁴Deres munn er full av forbannelse og bitterhet.

¹⁴"Техните уста са пълни с клевета и горест".

¹⁵Deres føtter er snare til å utøse blod;

¹⁵"Нозете им бързат да проливат кръв;

¹⁶ødeleggelse og usælhet er det på deres veier,

¹⁶Опустошение и разорение има в пътищата им;

¹⁷og freds vei kjenner de ikke.

¹⁷И те не знаят пътя на мира",

¹⁸Det er ikke gudsfrykt for deres øine.

¹⁸"Пред очите им няма страх от Бога".

¹⁹Men vi vet at alt det som loven sier, det taler den til dem som har loven, forat hver munn skal lukkes og hele verden bli skyldig for Gud,

¹⁹А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

²⁰siden intet kjød blir rettferdiggjort for ham ved lov-gjerninger; for ved loven kommer syndens erkjennelse.

²⁰Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела [изисквани] от закона, понеже чрез закона [става само] познаването на греха.

²¹Men nu er Guds rettferdighet, som loven og profetene vidner om, åpenbaret uten loven,

²¹А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

²²det vil si Guds rettferdighet ved troen på Jesus Kristus for alle og over alle som tror. For det er ingen forskjell;

²²сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

²³alle har syndet og fattes Guds ære,

²³Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

²⁴og de blir rettferdiggjort uforskyldt av hans nåde ved forløsningen i Kristus Jesus,

²⁴а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

²⁵som Gud stilte til skue i hans blod, som en nådestol ved troen, for å vise sin rettferdighet, fordi han i sin langmodighet hadde båret over med de synder som før var gjort -

²⁵Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. [Това стори] за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

²⁶for å vise sin rettferdighet i den tid som nu er, så han kunde være rettferdig og gjøre den rettferdig som har troen på Jesus.

²⁶за да покаже, [казвам] правдата Си в настоящето време, [та да се познае], че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

²⁷Hvor er så vår ros? Den er utelukket. Ved hvilken lov? Gjerningenes? Nei, ved troens lov.

²⁷И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? [чрез закона] на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

²⁸For vi holder for at mennesket blir rettferdiggjort ved troen, uten lov-gjerninger.

²⁸И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

²⁹Eller er Gud bare jøders Gud? er han ikke også hedningers? Jo, han er også hedningers,

²⁹Или Бог е [Бог] само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците [е].

³⁰så sant Gud er én, og han rettferdiggjør de omskårne av troen og de uomskårne ved troen.

³⁰Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

³¹Ophever vi da loven ved troen? Langt derifra! vi stadfester loven.

³¹Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.