¹Ypperstepresten sa da: Er dette sant?

¹Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

²Han svarte: Brødre og fedre! Hør på mig: Herlighetens Gud åpenbarte sig for vår far Abraham mens han var i Mesopotamia, før han hadde bosatt sig i Karan,

²А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

³og sa til ham: Dra ut fra ditt land og fra din slekt, og gå til det land som jeg vil vise dig!

³"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

⁴Så drog han ut fra kaldeernes land og bosatte sig i Karan. Og derfra lot Gud ham efter farens død flytte til dette land som I nu bor i;

⁴Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, [Бог] го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

⁵men han gav ham ikke arvelodd der, enn ikke en fotsbredd; og han lovte å gi ham det til eie, og hans ætt efter ham, enda han ikke hadde barn.

⁵И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

⁶Og Gud talte således: Hans ætt skal bo i utlendighet i et fremmed land, og de skal holde den i trældom og mishandle den i fire hundre år;

⁶И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

⁷og det folk som de skal træle under, vil jeg dømme, sa Gud, og derefter skal de dra ut derfra og tjene mig på dette sted.

⁷Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

⁸Og han gav ham omskjærelsens pakt; og så fikk han sønnen Isak, og omskar ham på den åttende dag, og Isak fikk sønnen Jakob, og Jakob blev far til de tolv patriarker.

⁸И му даде в завет обрязването; и така [Авраам] роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак [роди] Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

⁹Og patriarkene bar avind mot Josef og solgte ham til Egypten; og Gud var med ham

⁹А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

¹⁰og fridde ham ut av alle hans trengsler, og gav ham nåde og visdom for Faraos, egypterkongens øine; og han satte ham til høvding over Egypten og hele sitt hus.

¹⁰и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

¹¹Så kom det hungersnød over hele Egyptens land og Kana'an, og stor trengsel, og våre fedre fant ikke føde.

¹¹И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

¹²Men da Jakob fikk høre at det var korn i Egypten, sendte han våre fedre dit første gang;

¹²А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

¹³og annen gang blev Josef gjenkjent av sine brødre, og Josefs byrd kom til Faraos kunnskap.

¹³и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

¹⁴Da sendte Josef bud og kalte til sig sin far Jakob og hele sin slekt, fem og sytti sjeler.

¹⁴Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

¹⁵Så drog Jakob ned til Egypten, og han døde, han og våre fedre,

¹⁵И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

¹⁶og de blev ført til Sikem og lagt i den grav som Abraham kjøpte for en kjøpesum i sølv av Hemors barn i Sikem.

¹⁶и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

¹⁷Efter som nu tiden nærmet sig da det løfte skulde opfylles som Gud hadde gitt Abraham, tok folket til og blev mannsterkt i Egypten,

¹⁷А като наближаваше времето [да се изпълни] обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете [бяха] нарасли и се умножили в Египет,

¹⁸inntil det fremstod en annen konge over Egypten, som ikke kjente Josef;

¹⁸докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

¹⁹han fór med svik mot vårt folk, og ved mishandling tvang han våre fedre til å sette sine nyfødte barn ut, så de ikke skulde holdes i live.

¹⁹Той с коварно постъпване против нашия род [дотолкова] притесняваше бащите ни, [щото] да хвърля децата им, за да не остават живи.

²⁰På den tid blev Moses født, og han var fager for Gud; han blev i tre måneder fostret i sin fars hus,

²⁰В това време се роди Моисей, който беше прекрасно [дете], и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

²¹og da han var blitt utsatt, tok Faraos datter ham op, og fostret ham og tok ham i sønns sted.

²¹И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

²²Og Moses blev oplært i all egypternes visdom, og han var mektig i ord og gjerninger.

²²И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

²³Men da han var blitt firti år gammel, fikk han i sinne å se til sine brødre, Israels barn,

²³А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

²⁴og da han så en lide urett, kom han ham til hjelp og hevnet den som blev mishandlet, og slo egypteren ihjel.

²⁴И виждайки един [от тях] онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

²⁵Han tenkte da at hans brødre skulde forstå at Gud gav dem frelse ved hans hånd; men de forstod det ikke.

²⁵мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

²⁶Den næste dag kom han til dem mens de trettet, og han formante dem til å holde fred, han sa: I menn! I er brødre; hvorfor gjør I hverandre urett?

²⁶На следния ден той им се яви, когато [двама от тях] се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

²⁷Men han som gjorde sin næste urett, støtte ham fra sig og sa: Hvem har satt dig til høvding og dommer over oss?

²⁷А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

²⁸Vil du kanskje slå mig ihjel, som du igår slo ihjel egypteren?

²⁸И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

²⁹Men Moses flyktet for dette ords skyld, og blev en utlending i Midians land og fikk der to sønner.

²⁹Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

³⁰Og da firti år var til ende, åpenbarte en engel sig for ham i berget Sinais ørken i en brennende tornebusk.

³⁰И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел [Господен] в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

³¹Da Moses så det, undret han sig over synet; men da han gikk bort for å se på det, kom en røst fra Herren:

³¹А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

³²Jeg er dine fedres Gud, Abrahams og Isaks og Jakobs Gud. Men Moses skalv av redsel, og vågde ikke å se på det.

³²"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

³³Og Herren sa til ham: Løs skoene av dine føtter! for det sted du står på, er hellig jord.

³³И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

³⁴Jeg har grant sett hvor mitt folk blir mishandlet i Egypten, og deres sukk har jeg hørt, og jeg er steget ned for å utfri dem. Og nu, kom, la mig sende dig til Egypten!

³⁴Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

³⁵Denne Moses som de fornektet, idet de sa: Hvem har satt dig til høvding og dommer? ham sendte Gud til å være både høvding og redningsmann ved den engels hånd som åpenbarte sig for ham i tornebusken.

³⁵Този Моисей, когото бяха отказали [да приемат], като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

³⁶Han var den som førte dem ut, idet han gjorde undergjerninger og tegn i Egyptens land og i det Røde Hav og i ørkenen i firti år.

³⁶Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

³⁷Han er den Moses som sa til Israels barn: En profet, likesom mig, skal Gud opreise eder av eders brødre.

³⁷Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както [въздигна] и мене",

³⁸Han er den som i menigheten i ørkenen var med den engel som talte til ham på Sinai berg, og med våre fedre, han som mottok levende ord for å gi oss dem.

³⁸Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

³⁹Ham vilde våre fedre ikke være lydige, de støtte ham fra sig, og vendte sig i sitt hjerte til Egypten, og de sa til Aron:

³⁹когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

⁴⁰Gjør oss guder som kan dra foran oss! for denne Moses som førte oss ut av Egyptens land vi vet ikke hvad det er blitt av ham.

⁴⁰казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

⁴¹Og de gjorde en kalv i hine dager og bar frem offer til avgudsbilledet, og de gledet sig over sine henders verk.

⁴¹И през ония дни те [си] направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

⁴²Men Gud vendte sig bort, og overgav dem til å dyrke himmelens hær, som skrevet er i profetenes bok: Israels hus! gav I mig vel slaktoffer og andre offer i firti år i ørkenen?

⁴²Затова Бог се отвърна [от тях], и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

⁴³Nei, I bar med eder Moloks telt og guden Remfans stjerne, de billeder som I gjorde for å tilbede dem, og jeg vil flytte eder bort hinsides Babylon.

⁴³[Напротив], носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които [си] направихте, за да им се кланяте; [Затова], ще ви преселя оттатък Вавилон".

⁴⁴Våre fedre hadde i ørkenen vidnesbyrdets telt, således som den som talte til Moses, bød ham å gjøre det efter det forbillede han hadde sett;

⁴⁴Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

⁴⁵dette tok våre fedre i arv, og førte det med Josva inn i de hedningers eiendomsland som Gud drev bort for våre fedre, inntil Davids dager.

⁴⁵която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; [и така стоеше] до дните на Давида,

⁴⁶Han fant nåde hos Gud, og bad om at han måtte finne et bosted for Jakobs Gud.

⁴⁶който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

⁴⁷Men Salomo bygget ham et hus.

⁴⁷А Соломон му построи дом.

⁴⁸Men den Høieste bor ikke i hus som er gjort med hender, således som profeten sier:

⁴⁸Но Всевишният не обитава в ръкотворени [храмове], както казва пророка:

⁴⁹Himmelen er min trone, og jorden en skammel for mine føtter; hvad hus vil I bygge mig, sier Herren, eller hvor er det sted jeg skal hvile på?

⁴⁹"Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

⁵⁰Har ikke min hånd gjort alt dette?

⁵⁰Не направи ли Моята ръка всичко това?"

⁵¹I hårde halser og uomskårne på hjerte og ører! I står alltid den Hellige Ånd imot, som eders fedre, således også I.

⁵¹Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както [правеха] бащите ви, така [правите] и вие.

⁵²Hvem av profetene forfulgte ikke eders fedre? De drepte dem som forut forkynte at den rettferdige skulde komme, han som I nu har forrådt og myrdet,

⁵²Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

⁵³I som mottok loven gitt ved engler og ikke har holdt den!

⁵³вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

⁵⁴Men da de hørte dette, stakk det dem i deres hjerter, og de skar tenner mot ham.

⁵⁴А като слушаха това, сърцата им се късаха [от яд], и те скърцаха със зъби на него.

⁵⁵Men han var full av den Hellige Ånd og skuet ufravendt op mot himmelen, og han så Guds herlighet, og Jesus stå ved Guds høire hånd,

⁵⁵А [Стефан], бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

⁵⁶og han sa: Nu ser jeg himlene åpne, og Menneskesønnen stå ved Guds høire hånd!

⁵⁶и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

⁵⁷Da skrek de med høi røst og holdt for sine ører, og stormet alle som en inn på ham

⁵⁷Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

⁵⁸og drev ham ut av byen og stenet ham; og vidnene la sine klær av sig ved en ung manns føtter som hette Saulus.

⁵⁸И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

⁵⁹Og de stenet Stefanus, mens han bad og sa: Herre Jesus, ta imot min ånd!

⁵⁹И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше [Христа], казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

⁶⁰Og han falt på kne og ropte med høi røst: Herre, tilregn dem ikke denne synd! Og som han hadde sagt dette, sov han inn.

⁶⁰И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.