¹Og Saulus samtykte i mordet på ham. Men på den dag blev det en stor forfølgelse mot menigheten i Jerusalem, og de blev alle adspredt over Judeas og Samarias land, undtagen apostlene.

¹А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

²Men nogen gudfryktige menn begravde Stefanus og holdt en stor veklage over ham.

²И [някои] благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

³Men Saulus herjet menigheten, og gikk inn i hus efter hus og drog ut både menn og kvinner og lot dem kaste i fengsel.

³А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

⁴De som nu var adspredt, drog omkring og forkynte evangeliets ord.

⁴А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

⁵Filip kom da ned til en by i Samaria og forkynte Kristus for dem.

⁵Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

⁶Og folket gav samdrektig akt på det som blev sagt av Filip, idet de hørte og så de tegn som han gjorde.

⁶И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха [всичко], и виждаха знаменията, които вършеше.

⁷For det var mange som hadde urene ånder, og de fór ut av dem med høie skrik, og mange verkbrudne og vanføre blev helbredet.

⁷Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

⁸Og det blev stor glede der i byen.

⁸тъй щото настана голяма радост в оня град.

⁹Men der var en mann ved navn Simon, som før hadde gitt sig av med trolldom i byen og satt folket i Samaria i den største forundring, for han sa sig selv å være stor;

⁹А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика [личност], правеше магии и учудваше населението на Самария.

¹⁰ham gav de akt på, både små og store, de sa: Han er Guds kraft som kalles den store.

¹⁰На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

¹¹Men de gav akt på ham fordi han i lang tid hadde satt dem i forundring ved sine trolldomskunster.

¹¹И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

¹²Men da de nu trodde Filip, som forkynte dem evangeliet om Guds rike og Jesu Kristi navn, så lot de sig døpe, både menn og kvinner.

¹²Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

¹³Og Simon tok ved troen han også, og da han var blitt døpt, holdt han sig nær til Filip, og da han så de kraftige gjerninger og tegn som blev gjort, blev han ute av sig selv av forundring.

¹³И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

¹⁴Da nu apostlene i Jerusalem fikk høre at Samaria hadde tatt imot Guds ord, sendte de Peter og Johannes til dem;

¹⁴А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

¹⁵disse kom ned og bad for dem, forat de skulde få den Hellige Ånd;

¹⁵които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

¹⁶for Ånden var ennu ikke falt på nogen av dem, de var bare døpt til den Herre Jesu navn.

¹⁶защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

¹⁷De la da sine hender på dem, og de fikk den Hellige Ånd.

¹⁷Тогава [апостолите] полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

¹⁸Men da Simon så at Ånden blev gitt ved apostlenes håndspåleggelse, kom han til dem med penger og sa:

¹⁸А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

¹⁹Gi også mig denne makt at den som jeg legger mine hender på, må få den Hellige Ånd!

¹⁹Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

²⁰Men Peter sa til ham: Ditt sølv være forbannet, både det og du selv, fordi du tenkte å kjøpe Guds gave for penger!

²⁰А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

²¹Du har ikke del eller lodd i dette ord; for ditt hjerte er ikke rett for Gud.

²¹Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

²²Omvend dig derfor fra denne din ondskap, og bed Herren om måskje ditt hjertes tanke måtte forlates dig!

²²Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

²³For jeg ser at du ligger i bitterhets galle og urettferdighets bånd.

²³понеже виждам, че си в горчива жлъчка и [си] вързан в неправда.

²⁴Da svarte Simon: Bed I for mig til Herren, forat ikke noget av det I har sagt, skal komme over mig!

²⁴А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

²⁵Efterat de nu hadde vidnet og talt Herrens ord, vendte de tilbake til Jerusalem, og de forkynte evangeliet i mange av samaritanenes byer.

²⁵Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като [по пътя] проповядваха благовестието в много самарийски села.

²⁶Men en Herrens engel talte til Filip og sa: Stå op og gå mot syd, på den vei som går ned fra Jerusalem til Gasa! Denne vei er øde.

²⁶А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим [през] пустинята за Газа.

²⁷Han stod da op og gikk dit; og se, der var en etioper, en hoffmann, en høi embedsmann hos Kandake, etiopernes dronning, en som var satt over hele hennes skatt; han var kommet til Jerusalem for å tilbede,

²⁷И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше [поставен] над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

²⁸og han var nu på hjemveien, og satt på sin vogn og leste profeten Esaias.

²⁸на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

²⁹Og Ånden sa til Filip: Gå bort til denne vogn og hold dig nær ved den!

²⁹А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

³⁰Filip løp da til, og hørte at han leste profeten Esaias, og sa: Skjønner du det du leser?

³⁰И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

³¹Han svarte: Hvorledes skulde jeg vel kunne det uten at nogen veileder mig? Og han bad Filip stige op og sette sig hos ham.

³¹А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

³²Men det stykke av Skriften som han leste, var dette: Som et får blev han ført bort for å slaktes, og lik et lam som er stumt for den som klipper det, således åpner han ikke sin munn;

³²А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;

³³i hans fornedrelse blev dommen over ham borttatt, og hvem kan fortelle om hans ætt? for hans liv blir tatt bort fra jorden.

³³В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"

³⁴Hoffmannen tok da til orde og sa til Filip: Jeg ber dig: om hvem sier profeten dette? om sig selv eller om nogen annen?

³⁴И скопецът продума и рече на Филипа: [Кажи ми], моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

³⁵Da oplot Filip sin munn, og idet han gikk ut fra dette skriftsted, forkynte han ham evangeliet om Jesus.

³⁵А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

³⁶Og som de drog frem på veien, kom de til et sted hvor det var vann, og hoffmannen sa: Se, her er vann; hvad er til hinder for at jeg blir døpt?

³⁶И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

³⁷Og Filip sa: Tror du av hele ditt hjerte, så kan det skje. Men han svarte og sa: Jeg tror at Jesus Kristus er Guds Sønn.

³⁷[И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].

³⁸Og han bød vognen holde, og de steg ned i vannet, både Filip og hoffmannen, og han døpte ham.

³⁸Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

³⁹Men da de steg op av vannet, rykte Herrens Ånd Filip bort, og hoffmannen så ham ikke lenger; for han drog sin vei med glede.

³⁹А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

⁴⁰Men Filip blev funnet i Asdod, og han drog omkring og forkynte evangeliet i alle byene, inntil han kom til Cesarea.

⁴⁰А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.