¹Men Saulus fnyste fremdeles av trusel og mord mot Herrens disipler, og han gikk til ypperstepresten

¹А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

²og bad ham om brev til Damaskus, til synagogene der, forat om han fant nogen som hørte Guds vei til, både menn og kvinner, han da kunde føre dem bundne til Jerusalem.

²и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

³Men på reisen skjedde det at han kom nær til Damaskus, og med ett strålte et lys fra himmelen om ham,

³И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

⁴og han falt til jorden og hørte en røst som sa til ham: Saul! Saul! hvorfor forfølger du mig?

⁴И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

⁵Han sa: Hvem er du, Herre? Og han svarte: Jeg er Jesus, han som du forfølger.

⁵А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той [отговори]: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

⁶Men stå op og gå inn i byen, så skal det bli dig sagt hvad du har å gjøre!

⁶Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

⁷Men mennene som reiste sammen med ham, stod forferdet, for de hørte vel røsten, men så ikke nogen.

⁷А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

⁸Saulus reiste sig da op fra jorden; men da han åpnet sine øine, så han intet; de ledet ham da ved hånden og førte ham inn i Damaskus.

⁸И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

⁹Og i tre dager var han uten syn og hverken åt eller drakk.

⁹И [прекара] три дни без да види и, не яде, нито пи.

¹⁰Men det var i Damaskus en disippel ved navn Ananias, og Herren sa til ham i et syn: Ananias! Han svarte: Her er jeg, Herre!

¹⁰А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

¹¹Og Herren sa til ham: Stå op og gå bort i den gate som kalles den rette, og spør i Judas' hus efter en som heter Saulus, fra Tarsus! for se, han beder,

¹¹И Господ му [рече:] Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

¹²og han har i et syn sett en mann ved navn Ananias, som kom inn til ham og la hånden på ham forat han skulde få sitt syn igjen.

¹²и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

¹³Men Ananias svarte: Herre! jeg har hørt av mange om denne mann hvor meget ondt han har gjort mot dine hellige i Jerusalem,

¹³Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

¹⁴og her har han makt fra yppersteprestene til å binde alle dem som påkaller ditt navn.

¹⁴И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

¹⁵Men Herren sa til ham: Gå avsted! for han er mig et utvalgt redskap til å bære mitt navn frem både for hedninger og konger og for Israels barn;

¹⁵А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

¹⁶for jeg vil vise ham hvor meget han skal lide for mitt navns skyld.

¹⁶защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.

¹⁷Så gikk Ananias avsted og kom inn i huset og la hendene på ham og sa: Saul, bror! Herren har sendt mig, Jesus, han som åpenbarte sig for dig på veien hvor du kom, forat du skal få ditt syn igjen og bli fylt med den Hellige Ånd.

¹⁷И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.

¹⁸Og straks falt det likesom skjell fra hans øine, og han fikk sitt syn igjen, og han stod op og blev døpt,

¹⁸И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

¹⁹og han tok føde til sig og blev styrket. Han blev da nogen dager hos disiplene i Damaskus.

¹⁹А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

²⁰Og straks forkynte han Jesus i synagogene, at han er Guds Sønn.

²⁰И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

²¹Og alle som hørte det, blev ute av sig selv av forundring og sa: Er ikke dette han som i Jerusalem utryddet dem som påkaller dette navn? og han var kommet hit for å føre dem bundne til yppersteprestene.

²¹И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?

²²Men Saulus blev enn mere styrket, og han målbandt jødene som bodde i Damaskus, idet han beviste at Jesus er Messias.

²²А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

²³Da nu mange dager var gått, la jødene råd op om å slå ham ihjel;

²³И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

²⁴men Saulus fikk vite at de efterstrebte ham. De voktet også portene dag og natt for å slå ham ihjel;

²⁴но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,

²⁵men hans disipler tok ham om natten og slapp ham ut gjennem muren, idet de firte ham ned i en kurv.

²⁵но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

²⁶Da han nu kom til Jerusalem, søkte han å holde sig nær til disiplene; og de fryktet alle for ham, for de trodde ikke at han var nogen disippel.

²⁶И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

²⁷Men Barnabas tok sig av ham og førte ham til apostlene, og han fortalte dem hvorledes han hadde sett Herren på veien, og at han hadde talt til ham, og hvorledes han i Damaskus hadde lært frimodig i Jesu navn.

²⁷Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

²⁸Så gikk han da inn og ut med dem i Jerusalem

²⁸И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.

²⁹og lærte frimodig i Herrens navn, og han talte med de gresktalende jøder og innlot sig i ordskifte med dem. De søkte da å slå ham ihjel;

²⁹И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

³⁰men da brødrene fikk det å vite, førte de ham ned til Cesarea, og sendte ham derfra til Tarsus.

³⁰Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

³¹Menigheten hadde nu fred over hele Judea og Galilea og Samaria; den opbyggedes og vandret i Herrens frykt, og vokste ved den Hellige Ånds hjelp.

³¹И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

³²Og det hendte sig da Peter drog allesteds omkring, at han også kom ned til de hellige som bodde i Lydda.

³²И Петър, като обикаляше всичките [вярващи], слезе и до светиите, които живееха в Лида.

³³Der fant han en mann ved navn Æneas, som hadde ligget åtte år til sengs, fordi han var verkbrudden.

³³И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.

³⁴Og Peter sa til ham: Æneas! Jesus Kristus helbreder dig; stå op og red selv din seng! Og straks stod han op,

³⁴И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.

³⁵og alle som bodde i Lydda og Saron, så ham, og de omvendte sig til Herren.

³⁵И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.

³⁶I Joppe var det en disippelinne ved navn Tabita, det er utlagt: Dorkas*; hun var rik på gode gjerninger og gav mange almisser. / {* en hind.}

³⁶А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

³⁷Men det skjedde i de dager at hun blev syk og døde; de vasket henne da og la henne på en sal.

³⁷И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

³⁸Og da Lydda ligger nær ved Joppe, og disiplene hadde hørt at Peter var der, sendte de to menn til ham og bad: Dryg ikke med å komme hit til oss!

³⁸И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

³⁹Peter stod da op og gikk med dem, og da han kom dit, førte de ham op på salen, og alle enkene stod ved hans side og gråt, og viste ham de kjortler og klær som Tabita hadde gjort den tid hun var hos dem.

³⁹И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и [му] показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

⁴⁰Men Peter bød alle gå ut, falt på kne og bad, og han vendte sig til liket og sa: Tabita, stå op! Hun slo øinene op, og da hun så Peter, satte hun sig op.

⁴⁰А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

⁴¹Og han rakte henne hånden og reiste henne op; og han kalte de hellige og enkene inn og stilte henne levende frem for dem.

⁴¹И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи [им] я жива.

⁴²Dette blev vitterlig over hele Joppe, og mange kom til troen på Herren.

⁴²И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

⁴³Derefter blev han en lengere tid i Joppe hos en mann ved navn Simon, en garver.

⁴³А [Петър] преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.