¹Tenk på din skaper i din ungdoms dager, før de onde dager kommer, og det lider mot de år hvorom du vil si: Jeg har ingen glede av dem,

¹И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

²før solen og lyset og månen og stjernene formørkes, og skyene kommer igjen efter regnet -

²Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

³den tid da husets voktere skjelver, og de sterke menn blir krokete, og de som maler på kvernen, stanser sitt arbeid, fordi de er blitt for få, og de som ser ut gjennem vinduene, formørkes*, {* 1MO 27, 1; 48, 10. 1KG 14, 4.}

³Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

⁴og begge dørene til gaten stenges, mens kvernduren blir svak og ikke når høiere enn til spurvekvitter, og alle sangmøene blir lavmælte,

⁴[Когато] вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане [човек], И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;

⁵og en frykter for hver bakke, og det lurer skremsler på veien, og mandeltreet blomstrer, og gresshoppen sleper sig frem, og kapersen mister sin kraft; for mennesket drar bort til sin evige bolig, og de sørgende går allerede og venter på gaten -

⁵Още когато ще се боят от [всичко], що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

⁶før sølvsnoren tas bort, og gullskålen slåes i stykker, og krukken brytes sønder ved kilden, og hjulet knuses og faller ned i brønnen,

⁶Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

⁷og støvet vender tilbake til jorden og blir som det var før, og ånden vender tilbake til Gud, som gav den.

⁷И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

⁸Bare idelig tomhet, sier predikeren; alt er tomhet.

⁸Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

⁹For øvrig er å si at predikeren var en vismann, og at han også lærte folket kunnskap og prøvde og gransket; han laget mange ordsprog.

⁹И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

¹⁰Predikeren søkte å finne liflige ord, og skrevet er her hvad riktig er, sannhets ord.

¹⁰Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

¹¹De vises ord er som brodder, og visdomssprog som er samlet, sitter fast som nagler; de er gitt av én hyrde* {* SLM 80, 2.}

¹¹Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са[ думите на] събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

¹²Og for øvrig: La dig advare, du min sønn! Det er ingen ende på all bokskrivningen, og megen granskning tretter legemet.

¹²А колкото за [нещо] повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

¹³Enden på det hele, efterat alt er hørt, er dette: Frykt Gud og hold hans bud! Det er hvad hvert menneske bør gjøre.

¹³Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};

¹⁴For hver gjerning vil Gud føre frem for dommen over alt som er skjult, enten det er godt eller ondt.

¹⁴Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.