¹Соломоновата песен на песните.

²Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

³Твоите масла са благоуханни; Името ти е [ароматно като] излеяно масло; Затова те обичат девиците.

⁴Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще [се] {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

⁵Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

⁶Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.

⁷Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш [стадото си], где [го] успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

⁸Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

⁹Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

¹⁰Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

¹¹Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

¹²Докато царят [седи] на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

¹³Възлюбеният ми е за мене [като] китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

¹⁴Възлюбленият ми е за мене [като] кипрова китка В лозята на Енгади.

¹⁵Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти [са като] на гълъбите.

¹⁶Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.

¹⁷Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.