¹Det er en ulykke som jeg har sett under solen, og som hviler tungt på mennesket:

¹Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

²Når Gud gir en mann rikdom og skatter og ære, så han for sin del ikke fattes noget som han attrår, men Gud ikke setter ham i stand til å nyte godt av det, men en fremmed mann får nyte det, så er det tomhet og en ond lidelse.

²Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

³Om en mann får hundre barn og lever i mange år, så tallet på hans levedager blir stort, men hans sjel ikke mettes av det gode, og han heller ikke får nogen jordeferd, da sier jeg: Et ufullbåret foster er bedre faren enn han.

³Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му [да] не се насити с благо, И още той не приема [прилично] погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

⁴For som et intet kom det til verden, og i mørke går det bort, og med mørke blir dets navn skjult,

⁴Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;

⁵og det har hverken sett eller kjent solen; det har mere ro enn han.

⁵При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало [нищо], - По-добре е на него, отколкото на онзи.

⁶Og om han så hadde levd tusen år to ganger, men ikke nytt noget godt - går ikke alt* til ett sted? / {* JBS 30, 23.}

⁶Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?

⁷Alt menneskets strev er for hans munn, og allikevel blir hans attrå aldri tilfredsstilt;

⁷Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

⁸for hvad fortrin har den vise fremfor dåren? Hvad fortrin har den fattige som vet å skikke sig blandt de levende?

⁸Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво [предимство] има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

⁹Bedre er det at øinene dveler ved det en har, enn at sjelen farer urolig om; også det er tomhet og jag efter vind.

⁹По-добре е да гледаш[ нещо] с очите [си], Отколкото да блуждаеш с желанието[ си]. И това е суета и гонене на вятър.

¹⁰Hvad der er blitt til, er for lenge siden nevnt med navn*, og det er kjent hvad et menneske skal bli; han kan ikke gå i rette med den som er sterkere enn han; / {* av Gud.}

¹⁰Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, [чието име] е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.

¹¹for der er mange ord som bare øker tomheten - hvad gagn har mennesket av det?

¹¹Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?

¹²For hvem vet hvad som gagner et menneske i livet, i alle hans tomme levedager, dem han tilbringer som en skygge? For hvem kan si et menneske hvad som skal hende under solen efter hans tid?

¹²Защото кой знае кое [е] добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?