¹Bedre er et godt navn enn god olje, og bedre dødsdagen enn den dag en blir født.

¹[Добро] име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта [повече] от деня на раждането.

²Bedre er det å gå til sørgehus enn til gjestebudshus, fordi i sørgehuset ender hvert menneskes liv, og den som lever, legger sig det på hjerte.

²По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

³Bedre er gremmelse enn latter; for mens ansiktet er sørgmodig, er hjertet vel til mote.

³По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

⁴De vises hjerte er i sorgens hus, men dårenes hjerte i gledens hus.

⁴Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

⁵Bedre er det å høre skjenn av en vis enn å høre sang av dårer;

⁵По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

⁶for som tornene spraker under gryten, så er det når dåren ler; også dette er tomhet.

⁶Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

⁷For urettmessig vinning gjør den vise til dåre, og bestikkelse ødelegger hjertet.

⁷Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

⁸Bedre er enden på en ting enn begynnelsen, bedre å være tålmodig enn overmodig.

⁸По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

⁹Vær ikke for hastig i din ånd til å vredes; for vreden bor i dårers barm.

⁹Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

¹⁰Si ikke: Hvorav kommer det at de fremfarne dager var bedre enn de som nu er? For det er ikke av visdom du spør om det.

¹⁰Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

¹¹Visdom er jevngod med arvegods, ja ennu ypperligere for dem som ser solen;

¹¹Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

¹²for å være i visdommens skygge er som å være i skyggen av rikdom, men kunnskapens fortrin er at visdommen holder sin eier i live.

¹²Защото, [не само че] мъдростта е защита [както] и парите [са] защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

¹³Se på Guds verk! For hvem kan gjøre rett det som han har gjort kroket?

¹³Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

¹⁴På en god dag skal du være ved godt mot, og på en ond dag skal du tenke på at Gud har gjort den og, like så vel som den andre, forat mennesket ikke skal finne noget efter sig*. / {* d.e. ikke skal vite noget av hvad som skal skje efter ham.}

¹⁴Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

¹⁵Alt dette har jeg sett i mitt tomme liv: Mangen rettferdig går til grunne tross sin rettferdighet, og mangen ugudelig lever lenge tross sin ondskap.

¹⁵Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

¹⁶Vær ikke altfor rettferdig og te dig ikke overvettes vis! hvorfor vil du ødelegge dig selv*? / {* nemlig ved fariseisk egenrettferdighet og selvklokskap; LUK 18, 11.}

¹⁶Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

¹⁷Vær ikke altfor urettferdig*, og vær ikke en dåre! Hvorfor vil du dø før tiden? / {* All synd kan du vel ikke undgå (FRK 7, 20. 1KG 8, 46. JAK 3, 2.), men tro ikke derfor at du kan overgi dig til det onde.}

¹⁷Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

¹⁸Det er godt at du holder fast ved det ene, men du skal heller ikke slippe det andre; for den som frykter Gud, finner en utvei av alt dette.

¹⁸Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

¹⁹Visdommen er et sterkere vern for den vise enn ti mektige menn i en by;

¹⁹Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

²⁰for det finnes ikke et rettferdig menneske på jorden, som bare gjør godt og aldri synder.

²⁰Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

²¹Akt heller ikke på alt det folk sier, ellers kunde du få høre din tjener banne dig!

²¹И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

²²For du vet jo med dig selv at også du mange ganger har bannet andre.

²²Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

²³Alt dette har jeg prøvd med visdom; Jeg sa: Jeg vil vinne visdom, men den er ennu langt borte fra mig.

²³Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но [мъдростта] се отдалечи от мене.

²⁴Det som er langt borte og dypt, dypt skjult - hvem kan finne det?

²⁴Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

²⁵Jeg så mig om, og min attrå var å vinne kunnskap og å granske og søke efter visdom og klokskap og å forstå at ugudelighet er dårskap, og at dårskapen er galskap.

²⁵Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

²⁶Og jeg fant noget som er bitrere enn døden: kvinnen - hun er et garn og hennes hjerte en snare, og hennes hender er lenker; den som tekkes Gud, slipper fra henne, men synderen blir fanget av henne.

²⁶И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

²⁷Se, dette fant jeg ut, sier predikeren, idet jeg la det ene til det andre for å finne hovedsummen.

²⁷Виж, това намерих, казва проповедникът, [Като изпитвах] нещата едно по едно, за да намеря причината;

²⁸Det som jeg stadig har søkt, men ikke har funnet, det er: En mann har jeg funnet blandt tusen, men en kvinne har jeg ikke funnet blandt dem alle.

²⁸(И душата ми още го изследва, но не съм [го] намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} [жени] не намерих.

²⁹Se, dette er det eneste jeg har funnet ut, at Gud skapte mennesket som det skulde være, men de søker mange kunster.

²⁹Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.