¹Hvem er som den vise, og hvem forstår å tyde tingene? Visdommen gjør menneskets ansikt lyst, og trossen i hans åsyn forvandles.

¹Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.

²Jeg sier: Akt på kongens bud, og det for den eds skyld som du har svoret ved Gud!

²Аз [те съветвам] да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

³Vær ikke for snar til å forlate ham, og vær ikke med på noget som er ondt! For han gjør alt det han vil.

³Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска,

⁴For kongens ord er mektig, og hvem tør si til ham: Hvad gjør du?

⁴Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

⁵Den som holder budet, skal ikke lide noget ondt, og den vises hjerte skal få kjenne tid og dom.

⁵Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, [че има] и време и съдба [за непокорството].

⁶For hvert foretagende har sin tid og sin dom; for hvert menneskes onde gjerning kommer til å hvile tungt på ham;

⁶Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

⁷for han vet ikke hvad som skal hende; for hvem kan si ham hvorledes det vil gå?

⁷Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

⁸Intet menneske har makt over vinden, så han kan holde den tilbake; heller ikke har nogen makt over dødsdagen, og ingen slipper for å gjøre krigstjeneste. Således kan heller ikke ugudelighet berge sin mann.

⁸Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

⁹Alt dette har jeg sett, og jeg har gitt akt på alt det som hender under solen, på en tid da det ene menneske hersket over det andre og voldte ham ulykke.

⁹Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, [Че има] време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

¹⁰Derefter så jeg at ugudelige blev jordfestet og kom til hvile, men at de som hadde gjort rett, måtte dra bort fra den Helliges bolig og blev glemt i staden. Også dette er tomhet.

¹⁰При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.

¹¹Fordi dommen over den onde gjerning ikke fullbyrdes straks, derfor svulmer hjertet i menneskenes barn, så de drister sig til å gjøre det som ondt er,

¹¹Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

¹²fordi synderen hundre ganger gjør det som ondt er, og allikevel lever lenge; dog vet jeg jo at det skal gå gudfryktige vel, fordi de frykter Gud,

¹²Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

¹³men at det ikke skal gå den ugudelige vel, og at han lik skyggen ikke skal leve lenge, fordi han ikke frykter Gud.

¹³А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, [които ще бъдат] като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

¹⁴Der er noget tomt som hender på jorden: at der er rettferdige hvem det går som om de hadde gjort de ugudeliges gjerninger, og at der er ugudelige hvem det går som om de hadde gjort de rettferdiges gjerninger. Jeg sier at også dette er tomhet.

¹⁴Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

¹⁵Så priste jeg da gleden, fordi mennesket ikke har noget annet godt under solen enn å ete og drikke og være glad; og dette følger ham under hans strev i de levedager som Gud har gitt ham under solen.

¹⁵Затова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През [всичките дни] на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

¹⁶Da jeg vendte min hu til å lære visdom å kjenne og til å se på det strev og kav folk har her på jorden - for hverken dag eller natt får de søvn på sine øine -

¹⁶Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

¹⁷da så jeg at det er så med alt Guds verk at mennesket ikke kan utgrunde det som hender under solen; for hvor meget et menneske enn strever med å utgranske det, kan han dog ikke utgrunde det, og selv om den vise sier at han nok skal forstå det, er han dog ikke i stand til å utgrunde det.

¹⁷Тогава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;