¹Så var det en mann av Levis hus som gikk bort og tok en Levis datter til ekte.

¹В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.

²Og kvinnen blev fruktsommelig og fødte en sønn; og da hun så at det var et vakkert barn, skjulte hun ham i tre måneder.

²И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.

³Men da hun ikke lenger kunne skjule ham, tok hun en kiste til ham av rør og smurte den over med jordbek og tjære, og hun la gutten i den og satte den i sivet ved elvebredden.

³Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.

⁴Men hans søster stod et stykke fra for å få vite hvorledes det gikk ham.

⁴А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.

⁵Da kom Faraos datter ned til elven for å bade sig, mens hennes jomfruer gikk frem og tilbake på elvebredden; hun fikk se kisten midt i sivet og sendte sin pike avsted og lot den hente.

⁵И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.

⁶Da hun åpnet den, så hun barnet, og se, det var en gutt som lå der og gråt; da ynkedes hun over ham og sa: Det er en av hebreernes guttebarn.

⁶Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.

⁷Da sa hans søster til Faraos datter: Skal jeg gå og hente en amme til dig blandt de hebraiske kvinner, så hun kan fostre op barnet for dig?

⁷Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?

⁸Faraos datter svarte henne: Ja, gå! Og piken gikk og hentet guttens mor.

⁸И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.

⁹Da sa Faraos datter til henne: Ta denne gutt og fostre ham op for mig; jeg vil gi dig lønn for det. Og konen tok gutten og fostret ham op.

⁹И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.

¹⁰Da gutten blev voksen, gikk hun med ham til Faraos datter, og han blev som en sønn for henne; hun kalte ham Moses*, for - sa hun - av vannet har jeg dradd ham op. / {* den som er dradd op av vannet.}

¹⁰А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.

¹¹Og det hendte på den tid da Moses var blitt voksen, at han gikk ut til sine brødre og så på deres slit og slep, og han fikk se en egyptisk mann som slo en hebraisk mann, en av hans brødre.

¹¹А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;

¹²Da vendte han sig hit og dit og så at det ikke var nogen der, og så slo han egypteren ihjel og skjulte ham i sanden.

¹²и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.

¹³Den andre dag gikk han atter ut og så to hebraiske menn som holdt på å slåss; da sa han til ham som hadde urett: Hvorfor slår du din landsmann?

¹³Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?

¹⁴Han svarte: Hvem har satt dig til høvding og dommer over oss? Tenker du å slå mig ihjel, likesom du slo egypteren ihjel? Da blev Moses redd og sa: Sannelig, saken er blitt kjent.

¹⁴А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.

¹⁵Da Farao fikk høre det, søkte han å slå Moses ihjel; men Moses flyktet for Farao, og han tok bolig i landet Midian og bodde ved en brønn.

¹⁵А като чу това Фараон, търсеше [случай] да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.

¹⁶Presten i Midian hadde syv døtre; de kom og øste op vann og fylte vannrennene for å vanne sin fars småfe.

¹⁶А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.

¹⁷Så kom det nogen gjætere og drev dem bort; men Moses stod op og hjalp dem og vannet deres småfe.

¹⁷Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.

¹⁸Da de så kom hjem til Re'uel, sin far, sa han: Hvorfor kommer I så snart idag?

¹⁸И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро?

¹⁹De svarte: En egyptisk mann hjalp oss mot gjæterne, og han øste også vann for oss og vannet småfeet.

¹⁹А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.

²⁰Da sa han til sine døtre: Hvor er han da? Hvorfor lot I mannen bli igjen der? Be ham inn, så han kan ete med oss!

²⁰И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.

²¹Og Moses samtykket i å bli hos mannen; og han lot Moses få sin datter Sippora til hustru.

²¹И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.

²²Hun fikk en sønn, og han kalte ham Gersom*; for han sa: Jeg er blitt en gjest i et fremmed land. / {* utlending der.}

²²И тя роди син; и той го наименува Герсам {Т. е., Пришелец тука.}, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.

²³Da lang tid var gått, døde kongen i Egypten, og Israels barn sukket over sin trældom og klaget; og deres rop over trældommen steg op til Gud.

²³Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога.

²⁴Og Gud hørte deres sukk, og Gud kom i hu sin pakt med Abraham, Isak og Jakob.

²⁴Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.

²⁵Og Gud så til Israels barn, og Gud kjentes ved dem.

²⁵И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра [положението им].