1Dette er navnene på Israels sønner som kom til Egypten; med Jakob kom de, hver med sitt hus:
1Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:
2Ruben, Simeon, Levi og Juda,
2Рувим, Симеон, Левий и Юда,
3Issakar, Sebulon og Benjamin,
3Исахар, Завулон и Вениамин,
4Dan og Naftali, Gad og Aser.
4Дан и Нефталим, Гад и Асир.
5De som nedstammet fra Jakob, var i alt sytti sjeler; men Josef var allerede i Egypten.
5Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.
6Og Josef døde og alle hans brødre og hele den slekt.
6И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.
7Men Israels barn var fruktbare og tok sterkt til og blev mange og overmåte tallrike, og landet blev fullt av dem.
7А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и[ толкова] много се засилиха, [щото] земята се изпълни от тях.
8Da kom det en ny konge over Egypten, som ikke visste noget om Josef.
8Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.
9Og han sa til sitt folk: Se, israelittenes folk er større og tallrikere enn vi.
9И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;
10Nu vel, la oss gå klokt til verks mot dem, forat de ikke skal ta mere til, og forat de ikke, om det kommer krig, skal slå sig i lag med våre fiender og føre krig mot oss og dra ut av landet.
10елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
11Så satte de arbeidsfogder over dem til å plage dem med tvangsarbeid; og de måtte bygge for Farao to byer til oplagssteder, Pitom og Ra'amses.
11Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.
12Men jo mere de plaget dem, dess mere tok de til, og dess mere bredte de sig ut, så egypterne begynte å grue for Israels barn.
12Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че [египтяните] се отвращаваха от израилтяните.
13Og egypterne tvang Israels barn til å træle for sig,
13Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
14og de forbitret livet for dem med hårdt trælarbeid i ler og tegl og med alle slags trælarbeid på marken, alt det trælarbeid som de tvang dem til å gjøre.
14огорчаваха живота им с тежка работа, [да правят] кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
15Og kongen i Egypten sa til de hebraiske jordmødre - den ene av dem hette Sifra og den andre Pua - :
15При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:
16Når I hjelper de hebraiske kvinner til å føde, så skal I se efter i jordmorstolen; er det da en sønn, sa drep ham, men er det en datter, da kan hun leve.
16Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата [за раждане.]}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
17Men jordmødrene fryktet Gud og gjorde ikke som kongen i Egypten bød dem, men lot guttebarna leve.
17Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.
18Da kalte kongen i Egypten jordmødrene til sig og sa til dem: Hvorfor gjør I dette og lar guttebarna leve?
18Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?
19Jordmødrene svarte Farao: De hebraiske kvinner er ikke som de egyptiske, de er sterkere; før jordmoren kommer til dem, har de født.
19И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.
20Og Gud gjorde vel imot jordmødrene; og folket tok til og blev overmåte tallrikt.
20Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.
21Og fordi jordmødrene fryktet Gud, gav han dem avkom.
21И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.
22Da bød Farao alt sitt folk og sa: Hver sønn som fødes*, skal kastes i elven, men hver datter skal I la leve. / {* for Israels barn.}
22Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди [на евреите], хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.