¹Og Josef bøide sig ned over sin fars ansikt og gråt over ham og kysset ham.

¹Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

²Og Josef bød lægene som han hadde i sin tjeneste, å balsamere hans far; og lægene balsamerte Israel.

²И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

³Firti dager gikk med hertil, for så mange dager går med til balsameringen; og egypterne gråt over ham i sytti dager.

³като [работиха] над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

⁴Da sørgedagene over ham var til ende, talte Josef til Faraos husfolk og sa: Dersom jeg har funnet nåde for eders øine, så tal for mig til Farao og si:

⁴И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

⁵Min far tok en ed av mig og sa: Jeg dør; i min grav som jeg lot grave for mig i Kana'ans land, der skal du begrave mig. La mig derfor få dra op og begrave min far og så vende tilbake!

⁵Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

⁶Og Farao sa: Dra op og begrav din far, således som du tilsvor ham.

⁶А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

⁷Så drog Josef op for å begrave sin far; og alle Faraos tjenere, de eldste i hans hus, og alle de eldste i Egyptens land drog op med ham,

⁷И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

⁸og hele Josefs hus og hans brødre og hans fars hus; bare sine små barn og sitt småfe og storfe lot de bli tilbake i landet Gosen.

⁸също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

⁹Og både vogner og hestfolk drog op med ham, så det blev et meget stort tog.

⁹Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

¹⁰Da de kom til Goren-Ha'atad på hin side Jordan, holdt de der en stor og høitidelig sørgefest, og han gjorde likferd efter sin far i syv dager.

¹⁰И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и [Иосиф] направи за баща си седмодневна жалейка.

¹¹Og da landets innbyggere, kana'anittene, så likferden i Goren-Ha'atad, sa de: Det er en prektig likferd egypterne holder der. Derfor kalte de stedet Abel Misra'im*; det ligger på hin side Jordan. / {* egypternes sørgemark.}

¹¹А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, [мястото], което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.

¹²Og hans sønner gjorde med ham således som han hadde pålagt dem;

¹²Тогава синовете на [Израиля] му сториха, според както им беше заповядал;

¹³hans sønner førte ham til Kana'ans land og begravde ham i hulen på Makpela-marken, den mark som Abraham hadde kjøpt av hetitten Efron til eiendoms-gravsted, østenfor Mamre.

¹³защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която [пещера] Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

¹⁴Og da Josef hadde begravet sin far, vendte han tilbake til Egypten, både han og hans brødre og alle de som hadde draget op med ham for å begrave hans far.

¹⁴И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

¹⁵Da Josefs brødre så at deres far var død, sa de: Bare nu ikke Josef vil hate oss og gjengjelde oss alt det onde vi gjorde mot ham!

¹⁵А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

¹⁶Så sendte de bud til Josef og lot si: Din far gav oss før sin død dette pålegg:

¹⁶Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

¹⁷Så skal I si til Josef: Tilgi, kjære, dine brødres misgjerning og deres synd, at de har gjort ille mot dig! Så tilgi nu oss, som også tjener din fars Gud, vår misgjerning! Og Josef gråt da de talte således til ham.

¹⁷Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

¹⁸Siden kom også hans brødre selv og falt ned for ham og sa: Se, vi vil være dine tjenere.

¹⁸После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

¹⁹Da sa Josef til dem: Vær ikke redde; er vel jeg i Guds sted?

¹⁹А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

²⁰I tenkte ondt mot mig; men Gud tenkte det til det gode for å gjøre det han nu har gjort, og holde meget folk i live.

²⁰Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

²¹Så vær da ikke redde, jeg vil sørge for eder og eders barn. Og han trøstet dem og talte vennlig til dem.

²¹Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

²²Josef blev boende i Egypten, både han og hans fars hus; og Josef blev hundre og ti år gammel.

²²Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

²³Og Josef fikk se Efra'ims barn i tredje ledd; også barna til Makir, Manasses sønn, blev født på Josefs knær*. / {* d.e. født mens han ennu levde, så han kunde ta dem på sine knær.}

²³и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

²⁴Og Josef sa til sine brødre: Jeg dør, men Gud skal visselig se til eder og føre eder op fra dette land til det land han har tilsvoret Abraham, Isak og Jakob.

²⁴След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

²⁵Og Josef tok en ed av Israels sønner og sa: Gud skal visselig se til eder, og da skal I føre mine ben op herfra.

²⁵И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: [Понеже] Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

²⁶Og Josef døde, hundre og ti år gammel; og de balsamerte ham og la ham i kiste i Egypten.

²⁶И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.