¹Og Jakob kalte sine sønner til sig og sa: samle eder, så vil jeg forkynne eder hvad som skal hende eder i de siste dager*. / {* den tid da spådommene blir opfylt.}

¹Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: -

²Kom sammen og hør, I Jakobs sønner, hør på Israel, eders far!

²Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.

³Ruben, min førstefødte er du, min kraft og min styrkes første frukt, høiest i ære og størst i makt.

³Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.

⁴Du bruser over som vannet, du skal intet fortrin ha; for du steg op på din fars leie; da vanhelliget du det - i min seng steg han op!

⁴Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

⁵Simeon og Levi er brødre, voldsvåben er deres sverd.

⁵Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им.

⁶Møt ikke i deres hemmelige råd, min sjel, ta ikke del i deres sammenkomster, min ære*! For i sin vrede slo de menn ihjel, og i sin selvrådighet skamskar de okser. / {* sjel.}

⁶В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя {Т.е., Душе моя.}, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове.

⁷Forbannet være deres vrede, for den var vill, og deres grumhet, for den var hård! Jeg vil kaste dem omkring i Jakob og sprede dem i Israel.

⁷Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.

⁸Juda - dig skal dine brødre prise, din hånd skal være på dine fienders nakke, for dig skal din fars sønner bøie sig.

⁸Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят.

⁹En ung løve er Juda; fra rov er du steget op, min sønn! Han legger sig ned, han hviler som en løve, som en løvinne; hvem våger å vekke ham?

⁹Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди?

¹⁰Ikke skal kongespir vike fra Juda, ikke herskerstav fra hans føtter, inntil fredsfyrsten kommer, og folkene blir ham lydige.

¹⁰Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}; И нему ще се покоряват племената.

¹¹Han binder til vintreet sitt unge asen og til den edle ranke sin aseninnes fole; han tvetter i vin sitt klædebon og i druers blod sin kjortel.

¹¹Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си.

¹²Dunkle er hans øine av vin, og hvite hans tenner av melk.

¹²Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.

¹³Sebulon - ved havets strand skal han bo, ved stranden hvor skibene lander; hans side er vendt mot Sidon.

¹³Завулон ще обитава край брега на езерото {Еврейски: морето.}, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.

¹⁴Issakar er et sterktbygget asen, som hviler mellem sine hegn.

¹⁴Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите;

¹⁵Og han så at hvilen var god, og at landet var fagert; da bøide han sin rygg under byrden og blev en ufri træl.

¹⁵И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.

¹⁶Dan skal dømme sitt folk, han som de andre Israels stammer.

¹⁶Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена.

¹⁷Dan skal være en slange på veien, en huggorm på stien, som biter hesten i hælene, så rytteren faller bakover.

¹⁷Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад.

¹⁸Efter din frelse bier jeg, Herre!

¹⁸Твоето спасение чаках, Господи.

¹⁹Gad - en fiendeflokk hugger inn på ham, men han hugger dem i hælene.

¹⁹Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.

²⁰Fra Aser kommer fedmen, hans mat, og lekre retter som for konger har han å gi.

²⁰Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.

²¹Naftali er en lekende hind; liflig er ordet han taler.

²¹Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.

²²Et ungt frukttre er Josef, et ungt frukttre ved kilden; grenene skyter ut over muren.

²²Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената.

²³Og de egger ham og skyter på ham, de forfølger ham - de pileskyttere.

²³Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го;

²⁴Men fast står han der med sin bue, og hans hender og armer er raske - ved Jakobs Veldiges hender, fra ham, fra hyrden, Israels klippe,

²⁴Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, -

²⁵fra din fars Gud, og han hjelpe dig, fra den Allmektige, og han velsigne dig med velsignelser fra himmelen der oppe, med velsignelser fra dypet der nede, med brysters og morslivs velsignelser!

²⁵Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата.

²⁶Din fars velsignelser stiger høit op over mine forfedres velsignelser, de når op til de evige høiders grense; de skal komme over Josefs hode, over hans isse, han som er høvding blandt sine brødre.

²⁶Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.

²⁷Benjamin er en glupende ulv; om morgenen eter han op rov, og om aftenen deler han ut hærfang.

²⁷Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.

²⁸Alle disse er Israels stammer, tolv i tallet, og således var det deres far talte til dem; han velsignet dem, hver av dem velsignet han med den velsignelse som tilkom ham.

²⁸Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, [което му се падаше].

²⁹Og han bød dem og sa til dem: Jeg samles nu til mitt folk; begrav mig hos mine fedre i hulen på hetitten Efrons mark,

²⁹Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.

³⁰i hulen på Makpela-marken, østenfor Mamre i Kana'ans land, den mark som Abraham kjøpte av hetitten Efron til eiendoms-gravsted.

³⁰В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която [пещера] Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.

³¹Der begravde de Abraham og Sara, hans hustru, der begravde de Isak og Rebekka, hans hustru, og der begravde jeg Lea,

³¹Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.

³²på den mark og i den hule der som blev kjøpt av Hets barn.

³²Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.

³³Da Jakob var ferdig med de pålegg han vilde gi sine sønner, trakk han føttene op i sengen; og han opgav sin ånd og blev samlet til sine fedre.

³³А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.